Лайл печели девет от всеки десет партии, но не ми пука особено. След срещата с Манди лявата ръка му създава проблеми. Изтръпва, а говорът му е станал по-бавен. Леко е вдигнал кръвното и се оплаква от главоболие. Тъй като разполагам с ключ от аптечното, осигурявам му „Нафред“ за разреждане на кръвта и „Силерал“ — лекарство за хора, претърпели инсулт. Виждал съм десетки инсулти и диагнозата ми клони натам. Съвсем лек мозъчен удар, незабележим за околните — не че някой би обърнал внимание. Лайл е костелив орех, не се оплаква и мрази докторите. Само куршум би го принудил да повика дъщеря си и да й хленчи за здравето си.
— Спомена, че нямаш завещание — подхвърлям небрежно аз, без да откъсвам очи от дъската.
На десетина метра от нас четири дами играят карти, но съм твърдо уверен, че не ни чуват. Всъщност те едва чуват собствените си приказки.
— Мислих за това — казва той.
Очите му са уморени. Рожденият ден, Манди и ударът са го състарили.
— Какво притежаваш? — питам аз така, сякаш изобщо не ме интересува.
— Малко земя и почти нищо друго.
— Колко?
— Две хиляди и шестстотин декара в окръг Полк.
Той се усмихва и прави двойно прескачане.
— На каква стойност?
— Не знам. Но теренът е чист и без ипотеки.
Не съм платил за официална оценка, но според двама специалисти в тази сфера земята струва около сто и двайсет долара за декар.
— Каза, че ще отделиш малко средства за съхранение на бойните полета от Гражданската война.
Лайл е очаквал да чуе точно това. Лицето му грейва, той се усмихва и заявява:
— Страхотна идея. Искам да го направя.
За момент напълно забравя играта.
— Най-добрата организация е във Вирджиния. Дружество за защита на Конфедерацията. Трябва да внимаваш. Някои от тия неправителствени групи отделят над половината си пари за паметници на северняците. Не вярвам, че имаш предвид нещо такова.
— Не, по дяволите.
За секунда в очите му пламва огън и Лайл отново е готов за битка.
— Не и с моите пари — добавя той.
— С радост бих станал твой попечител — казвам аз и премествам един пул.
— Какво означава това?
— Посочваш Дружеството за защита на Конфедерацията като наследник на имуществото, а след смъртта ти парите влизат в попечителски фонд. Така аз или човекът, когото избереш, ще следи внимателно за какво се изразходват.
Той се усмихва.
— Точно това искам, Гил.
— Няма по-добър начин…
— Ти не възразяваш, нали? Всичко ще бъде в твои ръце, след като умра.
Хващам дясната му ръка, поглеждам го право в очите и казвам:
— За мен ще е чест, Лайл.
Мълчаливо правим по няколко хода и аз пристъпвам към последните неизяснени въпроси.
— Ами близките ти?
— Какво за тях?
— Дъщеря ти и синът ти какво ще получат?
Отговорът му е нещо средно между въздишка, съскане и презрително сумтене, а когато към звука се прибавя извъртане на очи към тавана, веднага разбирам, че скъпите му дечица ще бъдат лишени от наследство. Това е напълно законно в Мисисипи и повечето други щати. От завещанието може да бъде изключен всеки, освен съпругата, ако още е жива. А някои хора се опитват да преодолеят и това ограничение.
— Със сина ми не съм се чувал от пет години. Дъщеря ми е по-богата от мен. Няма да им дам нищо.
— Знаят ли за земята в окръг Полк? — питам аз.
— Мисля, че не.
Повече не ми трябва.
Два дни по-късно из „Тих пристан“ плъзва слух: „Адвокатите идват!“ Благодарение главно на мен се разнася клюката за свиреп съдебен процес, на който роднините на мисис Хариет Маркъл ще разобличат дома и ще получат милиони. Това е донякъде вярно, но мисис Хариет не знае. Тя отново лежи в леглото си — вече много чисто, — хранят я както трябва и я наглеждат. Получава необходимите лекарства и на практика е мъртва за целия свят.
Нейният адвокат, достопочтеният Декстър Ридли от Тюпълоу, Мисисипи, пристига в един късен следобед с малка свита, състояща се от вярната му секретарка и двама сътрудници, облечени като него в черни костюми. Гледат навъсено според най-добрите адвокатски традиции. Екипът е впечатляващ и за пръв път забелязвам подобно вълнение в „Тих пристан“. Никога не съм виждал дома тъй чист и спретнат. Дори пластмасовите цветя върху бюрото в приемната са заменени с истински. Заповед от централата.