— Уили Рей не продава много вино. Не се търси. Изведнъж Ейдриън се запита какво ли разбират под „вино“ отсам железопътната линия. Дори от другата страна изборът беше доста оскъден. Представи си бутилка плодов сок с малко спирт и завинтена пластмасова капачка.
— Уили Рей продава ли вино с коркови тапи?
Карвър се замисли.
— За какво са тапите?
— Как отваряте бутилките вино при Уили Рей?
— Развинтваме капачките.
— Ясно. А колко струва една?
Карвър сви рамене.
— Не купувам вино. Предпочитам бира.
— Дай предположение. Колко?
— Във фермата на Бун го дават по четири долара шишето.
Ейдриън извади пари от десния джоб на джинсите си.
— Да забравим виното. Искам да купиш най-скъпата бутилка текила, която намериш в магазина. Разбра ли ме?
— Както кажеш.
— За себе си вземи шест бири и ми донеси рестото.
Ейдриън протегна парите, но Карвър замръзна на място. Погледна банкнотите, после Ейдриън и се озърна за помощ към Емпория.
— Няма страшно — успокои го Ейдриън. — Не можеш да се заразиш така.
Карвър все още не помръдваше. Не намираше сили да посегне и да вземе парите.
— Недей да се тревожиш, Карвър — каза Емпория, обзета от спонтанно желание да помогне за сделката. — Повярвай ми.
— Кълна се, че нищо няма да ти се случи — добави Ейдриън.
Карвър поклати глава и бавно отстъпи назад.
— Съжалявам — едва измънка той.
Ейдриън прибра банкнотите в джоба си и загледа как Карвър изчезва в нощта. Краката му бяха омекнали и трябваше да седне, а може би и да поспи. Бавно клекна и се отпусна на най-горното стъпало. Притисна глава към парапета и дълго мълча. Зад него Емпория се раздвижи и влезе в къщата.
Когато се върна на верандата, тя попита:
— Как се пише, „текила“ или „тикила“?
— Зарежи, Емпория.
Тя рязко мина край него и слезе по стъпалата.
— „Текила“ или „тикила“?
— Недей, Емпория. Моля те. Вече не ми се пие.
— Мисля, че е „текила“, права ли съм?
Обута с чифт стари бели маратонки, тя излезе на улицата и се отдалечи с впечатляваща бързина.
— „Текила“ е — подвикна след нея Ейдриън.
— Знаех си — долетя отговорът.
Често слуховете бяха съвсем неверни — чисти измислици на хора, които или обичаха да гледат как лъжите им се разнасят из града, или се радваха на чуждите проблеми.
Най-новият тръгна от деловодството на втория етаж на съда, където адвокатите влизаха и излизаха по всяко време. Когато се събереше групичка юристи, не липсваха клюки. Тъй като за момента семейство Кийн привличаше повече от обичайната доза внимание, бе съвсем естествено адвокатите да играят активна роля в обсъждането. И още по-естествено беше един от тях да даде начало на неприятностите.
Макар че веднага възникнаха вариации по темата, основният слух гласеше, че Ейдриън има повече пари, отколкото предполагат хората. Дядо му уредил няколко попечителски фонда още преди неговото раждане и на четирийсетия си рожден ден той щял да получи впечатляваща сума, но тъй като нямало да доживее дотогава, можел да завещае наследството на когото си поиска. И най-интересното: Ейдриън наел някакъв безименен адвокат да му състави завещание с указанията тайнствените пари да останат а) за Емпория Нестър, б) за новата група в защита на правата на хомосексуалистите, която скоро щяла да бъде основана в Тюпълоу, в) за негов интимен приятел от Сан Франциско, или г) за учредяване на стипендия за постъпване на чернокожи младежи в колеж. Изберете което си искате.
Поради прекалената сложност слухът трудно набра инерция и едва не потъна под собствената си тежест. Когато хората например си шушукаха кой с чия съпруга се среща, нещата бяха разбираеми. Но повечето граждани нямаха опит с дългосрочни попечителски фондове, наследства и други адвокатски щуротии, тъй че подробностите се замъглиха повече от обикновено. След като Дел от кафенето се зае да разпространява клюката, вече се знаеше, че момчето чака огромно богатство, от което Емпория ще вземе по-голямата част, а близките му заплашват да я дадат под съд.
Само в бръснарницата нечий разумен глас попита за очевидното:
— Щом е толкова заможен, защо умира в оная стара барака в Лоутаун?
След което избухна спор колко пари има Ейдриън в действителност. Мнозинството смяташе, че не притежава нищо, но очаква наследството от фондовете. Един храбрец се подигра на останалите, като заяви, че всичко това са глупости и той знаел със сигурност, че целият род Кийн са бедни като църковни мишки.