Фред Саберхаген
Октагон
Бележка на автора
„Старуеб“ е истинска игра и е толкова популярна, колкото се описва в тази книга. Тя е собственост на Flying Buffalo, Inc. от Аризона. Компанията „Берсерки“1 е измислена, както и всички герои в книгата. Никой от тях не отразява действителна личност и най-вече служителите на Flying Buffalo или когото и да било от играчите на притежаваните от тях игри.
Но описаните тук компютри и по-голямата част от хардуера са действителни или се приближават до действителността. Независимо дали ви харесва.
Фред Саберхаген
Албъкърк, Ню Мексико
1.
Следващия път можеше да бъде Пирата.
Или навярно Лудия учен.
Не Берсерка, каза си замислено Карл Тарталия. За него имаше нещо отблъскващо в тази тъмна идея, макар и всичко да бе само за забавление, само игра.
Може би Колекционера на артефакти2? Но понеже бе новак, му се струваше, че ще е много трудно да спечели играта точно с него; един герой-победител се нуждаеше от някакво изключително качество, което Колекционера не притежаваше. Вероятно по-нататък — Тарталия вече бе харесал много играта и беше сигурен, че ще играе отново и отново — щеше да опита с Колекционера, просто да види как е.
Тази игра имаше двайсет степени и краят й не се виждаше; беше първият опит на Тарталия със „Старуеб“ и той бе започнал със Строителя на империи, защото други играчи му бяха казали, че е добър избор за начинаещи. Строителя на империи печелеше точки със самото си притежание на светове, фабрики и популационни единици. След сериозно проучване на правилата, на Тарталия му се стори, че Строителя на империи трябва да е най-вероятният победител. В действителност единственото, което изобщо го тревожеше в Строителя на империи, бе, че действията му май прекалено много приличаха на продаването на домакински съдове — чист и уреден начин за осигуряване на скромен доход, — а Бог знаеше, че той се занимаваше и прекарваше в тази работа по осем часа на ден. Ето защо в началото на играта Тарталия дори не си бе и помислил да избере Търговеца.
От гледна точка на Тарталия неотдавнашното напускане на Делия, заедно с внушителния й багаж, имаше и лошите, и добрите си страни. Един от положителните аспекти бе, че сега можеше да остави всички свързани с играта принадлежности да се разпрострат из целия апартамент, както обичаше той. Върху пода на спалнята за гости все още стоеше играта „Дипломация“ — от миналия петък, когато си бяха тръгнали момчетата. Смятаха да я довършат, когато се съберат отново. А сега в центъра на пода в стаята, която служеше за дневна и трапезария, властваше саморъчно изработената от Тарталия карта на „Старуеб“; за да отвори място за нея, той избута масата с около половин метър настрани. Около картата на пода бяха пръснати купчини хартия, бележки, папки и пликове, полезни при проследяването на тънкостите в играта. Разбира се, посредниците, които трябваше да се занимават с ходовете на всички играчи едновременно, използваха в офиса си компютър, за да изчисляват резултата и да го разпечатват. Тарталия копнееше за свой собствен малък домашен компютър, който според него щеше да направи проследяването много по-прегледно и ефикасно. Може би наистина щеше да опита да си купи някой ден, когато цената им спаднеше още…
Тарталия бе скицирал картата саморъчно върху изключително скъпа, специална хартия за игри. Беше около един квадратен метър и бе отпечатана на шестоъгълни полета. Той бе намерил голямо парче гладък и тънък шперплат, за да го подложи под картата, и така да може да рисува и пише върху нея. Оцветените шестоъгълници представляваха световете в играта или поне онези, които предприемчивите космически флотилии на Тарталия бяха окупирали, посетили или изследвали. Проучената площ на двайсетина отбелязани шестоъгълници, разположени около първоначалния му роден свят, бяха обградени от бяло пространство. Там имаше още светове за откриване — неизвестни територии, владенията на останалите играчи, някои от които все още непознати на Тарталия дори по кодовото си име. Пирати, Берсерки, Луди учени, други Строители на империи и още Бог знае какви. На по-голямата част от останалите играчи, с чиито флотилии и светове се бе запознал от разпечатките, той знаеше само кодовите имена.
Близо до горния десен ъгъл на картата очакваха да им обърне внимание дипломатическите му писма, подредени в спретната купчинка — трябва да имаш известна организация по някоя част от живота си. Всеки плик бе маркиран с кодовото име на някой друг играч и съдържаше всички съобщения, получени от този играч, както и копия на изпратените от Тарталия отговори. Още от самото начало бе разбрал, че за тази игра се изисква методичност.