— Хей, игрички ли ще играеш сега?
— Не точно.
— Тогава какво? — Като приятел, Тед имаше някои недостатъци.
— Е, трябва да поговоря за нещо с някой.
— За какво?
Ханк въздъхна.
— Ами, исках да включа дядо си в игра с един негов стар приятел — помислих си, че може би, ако участват в една и съща игра, отново ще могат да станат добри приятели. Не мислиш ли така?
— Предполагам — със съмнение каза Тед. — Както и да е, как ще говориш с друг човек с модем?
Ханк пак въздъхна и просто продължи напред. Той знаеше къде стоят нещата в тази къща, защото достатъчно често бе идвал да играе с приятеля си. Нагласи телефона и модема върху бюрото на бащата на Тед, който, разбира се, работеше в лабораториите. После включи домашния компютър „Епъл“ — беше различен от неговия TRS-80, но момчето го бе използвало и преди.
Скоро от модема се чу странният сигнал за готовност на „Крей-4“.
— Хей — възкликна с уважение Тед. — Как го правиш? Ще ми покажеш ли?
ОКТАГОН, написа Ханк, ЗАМЪК НА ВЕСЕЛИЕТО. ЛУЦИФЕР СЕГА Е СЪЮЗНИК. ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ ВЕЧЕ СА СЪЮЗНИЦИ С ОКТАГОН. ЗАМЪК НА ВЕСЕЛИЕТО.
Изведнъж той усети, че по лицето му се стичат сълзи.
Полуприпаднала, Карълайн осъзнаваше, че някъде далеч, пратеният, за да я защищава домашен робот бе отблъснат настрани. После една огромна метална ръка — ръката на машината-нападател — я издърпа нежно от количката. Минаха през горящата стена. Последва трясък и отново трясък, а после около нея бе свежият въздух на свободата. Имаше звезди, можеше да диша и беше жива.
В горящата къща нямаше човешки живот.
Всички високоговорители от вътрешната уредба на къщата се включиха.
— Ти си съ-юзник, ЛУ-ЦИФЕР — заявиха те.
Фред Саберхаген
Албъкърк
Бъдни вечер, 1980