Появи се шум от нова машина, но този път се усилваше по-бързо; един познат звук, макар и изненадващ точно тук. Чу се изсвирване, което трябваше да е от минаващ наблизо влак, но не се виждаше нищо. Линията, помисли си Алекс, сигурно прекосяваше дъното на една от обраслите с борове клисури, които бе мернал в района.
Същата нощ, сред сатенените завивки, той сънува, че се опитва да използва вълшебната показалка, за да изтрие електронно нарисуваното трико.
3.
Оказа се, че между Атланта и Албъкърк има преки полети. „Сънбелт“ процъфтява, помисли си Алекс, докато се качваше в самолета, облечен в нов костюм, с новозакупена пътническа чанта в ръка, много по-малка от неговия войнишки сак. Бе прекарал част от последните два дена в пазаруване, а друга част — в обсъждане на мисията си с чичо Боб. Беше му останало време на няколко пъти да поплува с Карълайн. Братовчедка му не бе толкова безпомощна във водата, както на сушата, но все пак не бе в състояние да се грижи много уверено за себе си; придружителката й винаги се намираше близо до нея.
Сега, когато наблюдаваше другите пътници, той се питаше какво ли си мислят, като го гледат, каква ли мисия си представяха, че изпълнява. Но те изобщо не мислеха за него, доколкото можеше да види. Е, толкова по-добре. Никак не беше сигурен каква работа щеше да търси, щом се завърнеше в цивилния живот, но пък за промишлен шпионаж съвсем не бе мислил. И все пак, в момента се занимаваше точно с това. В полза на един от добрите, разбира се; роднинската връзка, поне в семейната традиция на Алекс, правеше това твърдение аксиома. А може би после от тази задача щеше да излезе и нещо постоянно. Сторило му се бе, че чичо му е готов да купи компанията и да разшири мащабите на операциите. И ако беше така, Алекс можеше да се нареди добре.
Електронните игри вече бяха едра промишленост, всеки можеше да се убеди в това. Като обмисляше положението, той усети бавно усилваща се възбуда от откриващите се перспективи. „Старуеб“, например. По същността си, въображаемите битки за въображаеми светове не бяха по-глупави от това да вкарваш малката бяла топка в дупката със стик или да тичаш с някаква пълна с въздух кожена торба, за да пресечеш тебеширената линия на изкуственото тревно покритие.
Алекс носеше платения си в аванс петстотиндоларов хонорар в нов пояс-портмоне. И още над петстотин за разходи, депозирани на негово име в различни сметки. Пътническите чекове се осребрявали все по-трудно, бе казал чичо Боб. А така или иначе, той не искаше да се подлага на постоянната опасност да бъде обран от крадци.
На около два часа път от Далас на хоризонта се появи първият истински масив на западна планина. Сравнително полегатите й източни склонове бяха покрити със зелени гори, а западните представляваха безплодни и голи хребети и каньони, под които, почти незабележим, лежеше градът. От север на юг го пресичаше лъкатушна кафява река и придружаващият я зелен пояс. Рио Гранде? Според Алекс беше така. Всичко това бе обкръжено от огромна кафява пустота, прорязана на хоризонта от други планини на север, запад и юг.
След като самолетът се приземи, Алекс слезе по подвижната стълба на откритата рампа. Идващите отдалеч ветрове довяха до него малко от праха на високите равнини. Въздухът нямаше някаква специална миризма. И все пак, слънчевата светлина бе като вино.
Рекламираното безплатно откарване с лимузина предопредели избора му на мотел. Когато стигна до мястото, се оказа, че става дума за висока сграда, съвсем нова, построена почти на ъгъла, образуван от пресичането на две големи магистрали. Ако имаш пари, харчи ги — а той трябваше да създава впечатление, че е поне умерено заможен. Поиска и му дадоха най-голямата свободна стая на партера. Вместо обикновени ключалки, стаите имаха на вратите си номерирани бутони; набираш четирицифрена комбинация, която избираш сам и тя се запрограмира в рецепцията. Алекс избра последните четири цифри от серийния си номер във военновъздушните сили.
Веднага щом се устрои в стаята и телефонира, за да наеме кола, Алекс позвъни в „Берсерки“.
Някакво момиче му отговори незабавно. Докато изчакваше секретарката да провери дали Джейкъби е там, неизвестно защо Алекс си я представи да става иззад очуканото бюро и да тръгва боса, обута в джинси, с голи гърди под тъмния пуловер. Дълга, разрошена коса, а под очите й — сини кръгове. Миналата нощ или тази сутрин бе пушила трева. По дяволите, просто нейният глас му напомняше за друга, която някога е познавал. И започваше да се възбужда.