— Надплатил е единайсет долара. Мога да ви ги дам веднага, ако искате.
— О, да, ако нямате нищо против.
Айк се върна на бюрото си и жената го последва. Алекс не знаеше дали да стане или не, но накрая се изправи. Не бе нужно, нямаше да го представят.
— Десет и един, тук са единайсет. Бих искал само да подпишете квитанцията, ако нямате нищо против.
— Разбира се. — Вдовицата Тарталия се усмихна малко глуповато, почти извинително. Навярно бе очаквала повече проблеми от тези странни хора, които ограбваха лековерните мъже, възприемащи игрите напълно сериозно.
— Изглежда имате съвсем разработена процедура — отбеляза тя, подавайки на Айк подписаната квитанция.
— Нещо подобно ми се случи миналия месец. — Айк взе листа, без да знае къде да го сложи и накрая го пусна на бюрото си сред останалите разхвърляни неща. — Една жена от Аризона, синът й играеше „Старуеб“. Беше убит, очевидно от някакъв взломаджия.
— Предполагам, че Карл просто е паднал. — Г-жа Тарталия приглади назад тъмната си коса. Вероятно нямаше да остане вдовица задълго, помисли си Алекс, веднага щом престанеше да изглежда толкова уморена. Тя продължи: — Според полицията, няма доказателства да е било нещо друго. Паднал и си ударил главата в пода. Е, възможно е, той беше тромав. Няма да твърдя, че страдам особено, вече го бях напуснала.
— О — каза неутрално Джейкъби.
— Единственият проблем е, че имаше оръжие в апартамента, а сега не мога да го намеря. Нищо друго не липсва. Дори не споменах пред полицията за пистолета. Боях се да не ме обвинят, че нямам разрешително или нещо такова. Може би Карл го е заложил някъде — изсмя се тя нервно.
— Наистина не знам как стоят нещата с разрешителните за притежаване на оръжие.
— Е, предполагам, че ви отнех достатъчно време. Благодаря за върнатите пари.
Щом г-жа Тарталия си замина, Айк седна отново зад бюрото си и погледна към Алекс, сякаш се опитваше да си припомни за какво бе дошъл той.
— Сега ни трябва заместник — рече Айк.
— За какво става дума?
— Трябва да вкараме в играта заместник, който да заеме мястото на Тарталия.
— Мога ли аз да се заема с това? — попита импулсивно Алекс. Както се бяха договорили с чичо Боб, един от добрите начини да научи нещо за бизнеса, бе да стане клиент.
Айк обмисли предложението.
— Е, имаме списък с хора, които са се записали като заместници — по този начин влизат в играта на по-ниска цена. Но понякога, в специални случаи, използваме някой от персонала или… само една минута. Ще се върна веднага.
Останал сам, Алекс седеше замислен и упорито не обръщаше внимание на листовете по бюрото. Изглеждаше прекалено лесно. Макар и да трябваше да признае, че нищо, което бе видял досега, не предполагаше някой от тези хора да е способен на измама.
Джейкъби се завърна само след около минута, като носеше друга папка, чието съдържание проучваше в движение.
— Не разбрах, че… — мърмореше Джейкъби, сякаш на себе си.
— За какво става дума?
Джейкъби го погледна малко странно.
— Това е същата игра, в която трябваше да направя заместване и по-рано. Онова момче от Аризона. Е, все едно. Таксата за играч-заместник е шест долара. Запознат ли сте с правилата на „Старуеб“? Няма значение, ще ви дам един екземпляр от новото издание. И ще трябва да запиша адреса ви.
Алекс извади шест долара, но преди да ги даде, пак ги прекъснаха. Еди се върна, за да се консултира по някакъв нов проблем. Когато той бе разрешен, Айк го заведе отново в компютърната зала, където след някои подготвителни работи, Алекс видя името си изписано на малкия компютър. Сега забеляза, че там имаше и модем; Айк сигурно си спестяваше време, също като чичо Боб.
— Адресът ви?
— Засега мога да ви дам само името на хотела си — каза Алекс, след моментно колебание. — Наистина не знам накъде ще тръгна, след като напусна Албъкърк. Ще трябва да ви информирам по-късно на какъв адрес да ми пращате ходовете.
Айк сви рамене с безразличие.
— Чудесно. — Адресът на хотела бе вкаран внимателно и съсредоточено. После Айк възкликна: — А, едва не забравих — и подаде на Алекс пакетчето, което бе донесъл от личния си кабинет. Това бяха пликовете и другите документи, предадени от г-жа Тарталия.
Алекс прегледа небрежно документите или поне започна да ги разглежда. После отвори уста да каже нещо, отново я затвори и продължи да се опитва да изглежда небрежен. Върху най-горния плик бе изписано с главни букви името ЛУЦИФЕР, а отдолу, с малки букви — Робърт Грегъри и познатият адрес в Атланта.
Значи това бе същата игра, в която участваше чичо Боб. Алекс не би могъл особено добре да обясни този факт на Айк, но му се стори много странен. По дяволите, беше повече от странен: Айк бе казал, че са в ход едновременно стотици игри, а Алекс беше сигурен, че чичо Боб участва само в една. Всъщност, нямаше значение.