Алекс спря отново, когато стигна до третия плик от малкия пакет. Хенри Брамагуптра, прочете той; следваше адрес в Лос Аламос, Ню Мексико.
ОКТАГОН.
— Успех — пожела му усмихнато Айк.
4.
Редовното работно време в „Берсерки“ очевидно завършваше постепенно между пет и шест часа.
Айк погледна часовника си и въздъхна.
— Наистина ме очаква натоварен уикенд. Ще бъдете ли в града до понеделник?
— Да, предполагам, че ще поостана още няколко дни — каза Алекс.
Айк изглеждаше облекчен.
— Добре. В понеделник и вторник ще бъда тук и можем да поговорим още. После в сряда трябва да замина за една голяма конференция в Лос Анджелис, посветена на игрите. Уреждаме павилион и ще демонстрираме някои неща.
— Тогава ще се видим в понеделник — кимна Алекс. — Интересува ме бизнесът ви тук. Ще има ли някой в офиса през уикенда?
Айк махна неясно с ръка.
— Някои ще работят.
Алекс остана с впечатлението, че Айк би предпочел той да не се навърта наоколо, когато босът отсъства.
— Чудесно, имам да върша и други неща. В такъв случай, ще дойда да се видим по някое време в понеделник. Или може би във вторник.
— Добре. — Айк очевидно беше доволен.
Когато Алекс се прибра в хотела, започваше да се стъмва. Очакваше го съобщение, в което му известяваха, че наетата кола най-после е готова. Осигурил си колата, той я паркира отпред и влезе в стаята си. Запали осветлението и седна да прегледа материалите от „Старуеб“.
Първо, ярко илюстрираната брошура с правилата. Състоеше се от повече от 20 страници, изпълнени предимно с дребен шрифт. Чичо Боб бе дал на Алекс обща представа за играта, но очевидно имаше още много да учи. Второто нещо, което му бе дал Айк, беше бланка за ходовете. На нея трябваше да бъдат отпечатани заповедите за следващия ход на АГРАВАН, според кода (даден в правилата), който компютърът щеше да приеме.
Алекс остави настрани за момент бланката и правилата, и прегледа по-внимателно малкия пакет от наследството на г-жа Тарталия. Върху всеки плик с дипломатически писма бе написано с черна химикалка кодовото име на някой друг играч, вероятно от ръката на мъртвия Тарталия. Имаше ОКТАГОН, ВИКИНГ, ЛУЦИФЕР…
А ЛУЦИФЕР, разбира се, както свидетелстваха истинското име и адрес, бе чичо Боб. Алекс отново се замисли над факта, че той и чичо му са се оказали в една и съща игра. Би било малко пресилено да приеме това за съвпадение. А и старият приятел от Лос Аламос, д-р Брамагуптра, се бе включил в същата игра… Или нямаше чак толкова много игри „Старуеб“, както твърдеше Айк, или имаше някакво друго обяснение, освен случайността.
В плика, носещ надпис „ЛУЦИФЕР“, Алекс намери няколко сгънати, напечатани на пишеща машина листа. Хартията бе тънка и светложълта на цвят. Поглеждайки отблизо, Алекс видя, че са копия от индиго — очевидно напечатаните съобщения, които Тарталия/АГРАВАН бе пратил в Атланта на чичо Боб. Това бяха предимно молби за помощ. ЛУЦИФЕР, трябва да ми пратиш флотилии на помощ, ОКТАГОН ме напада. Това бе основната идея. Трябва да ми помогнеш срещу ОКТАГОН…
В плика на ЛУЦИФЕР имаше също и три получени бележки, очевидно от чичо Боб, макар че Алекс не познаваше почерка на чичо си. В едно от писмата имаше две изречения, които според Алекс навеждаха на някои мисли.
Нямам каквато и да била обща граница с ОКТАГОН и затова не мога да го атакувам особено добре. Дори не знам кой е той.
Но нали се предполагаше, че ОКТАГОН е старият приятел на чичо Боб? Това вероятно означаваше, че те не знаят, че участват в една и съща игра; че са чували за героите си в играта, но само с кодовите им имена. А и не е далеч от ума обяснението, че са в една и съща игра, защото са поискали да бъдат… Алекс щеше да се опита да провери тази идея с Айк, само като теоретична възможност, щом получеше възможност отново да разговаря с него.
Той остави плика на ЛУЦИФЕР настрани и взе този на ОКТАГОН. Може би в него щеше да открие някакво обяснение. Но тук имаше още по-малко. Само две малки картички с кратки съобщения на жаргона на играта, зле отпечатани с изхабена лента и много правописни грешки. В тези картички изобщо нямаше ръкописен текст. Но имаше едно име — Брамагуптра, следвано от адрес.
Това, че вероятното съвпадение изглежда тайнствено, не означава непременно, че е нещо важно, каза си твърдо Алекс. Тривиалният проблем несъмнено си имаше и тривиално обяснение. А ако не беше така, тогава какво? Нямаше да седи в тази стая и да размишлява през целия уикенд.