— Боб Грегъри и Ханк участват в една и съща игра на „Старуеб“ — каза сериозно старецът на снаха си.
Тя прие новината за „Старуеб“ със същото пълно безразличие, което бе проявил и самият старец, когато за първи път се спомена името на играта.
— И какво трябва да означава това? — попита накрая тя.
— Играта, Джен. Компютърното нещо…
— Да. Но има ли някакво значение, че двамата са в една и съща игра?
Брамагуптра внезапно се отпусна и тъжно се засмя. Определено не звучеше параноично.
— Не знам. Навярно означава само, че не са в ход едновременно толкова много игри „Старуеб“, колкото твърди компанията в рекламата.
Алекс отпи от чашата с шоколад; да, беше чудесен. После продължи да наблюдава внимателно другите двама.
Сега нещо бе накарало Дженифър да се замисли сериозно.
— Еди сигурно знае. Но как изобщо би могло да има някакво значение?
Старецът въздъхна.
— Наблизо ли е все още Ханк? Помоли го да намине насам, само за минутка. Бъди така добра, Джен?
Доведено в кабинета от майка си, няколко минути по-късно, смуглото момче застана на прага и се зае да обмисля въпроса на дядо си.
— Колко игри? Точно сега са в ход около четиристотин. Поне така се твърди в съобщението.
— Твоята игра има ли номер?
— Да. Х-430. Но номерата не са последователни. Еди го каза, тъй че можете да сте сигурни.
— Как се случи така, че си точно в тази игра, в която участваш, Ханк? — попита Алекс.
Момчето сви рамене. Гледа малко притеснено, помисли си Алекс, навярно защото приемаха всичко това толкова сериозно.
— Предполагам, че просто тази игра е започвала, когато се включих. Защо?
— Аз също участвам в нея — обясни му усмихнато Алекс. С ъгълчето на окото си видя, че лицата на двамата възрастни се обръщат мълчаливо към него. — Включих се едва вчера, като заместник на АГРАВАН. Той е… трябвало да отпадне.
Ханк се зарадва.
— Онзи тип в Албъкърк е трябвало да отпадне? И сега вие сте АГРАВАН? Хей, спукана ви е работата в тази бъркотия. Ще ви размажа след около два хода.
— Ами? Ще видим.
Ханк помисли за миг, сетне очевидно стигна до важно решение.
— Мога да ви покажа какво съм направил, ако искате да го видите. Ще бъдете в състояние да разберете къде е родният ми свят и изобщо всичко, но няма да сте в състояние да направите каквото и да било в моя вреда.
— Да, бих искал да видя.
Дядото също бе заинтригуван достатъчно, за да отиде с тях; взеха и шоколада със себе си. След като се увери, че Алекс ще остане за вечеря, Дженифър отиде в кухнята.
Следвайки Ханк през коридора, стеснен от лавици с книги, Алекс мина покрай стая, която вероятно беше женска спалня и в която имаше единично легло, още книги и стенна снимка на тъмнолик млад мъж с бели дрехи и ракета за тенис в ръка. Следващата стая надолу по коридора бе на момчето. Целите стени бяха облепени с плакати, имаше дори повече книги и още две черни дъски. Покрай едната стена бе монтирана дълга и малко груба дървена маса, сякаш за да поддържа върху себе си някакъв сложен модел на влак. Но вместо железопътни релси, върху масата бяха натрупани жици, сандъче с части, поялник, черни кутии и други електронни съоръжения. Имаше кинескоп, изваден от цветен телевизор и нещо като малък, домашно направен акумулатор, от който във всички посоки излизаха жици. Валяха се и някакви полудемонтирани части, които според Алекс принадлежаха на домашен компютър TRS-80.
— Нека ви покажа световете, които са под мой контрол — промърмори Ханк. Той се наведе над съоръженията и заприлича на преждевременно съзряла, несъзнателна пародия на престъпник от криминален филм. Творението му върху плота бе примитивно, а действията — усърдни, и те напомниха на Алекс за вълшебничеството в Атланта. Той се приближи и продължи да наблюдава.
— Внимавайте с този екран, това са 30 000 волта — предупреди Ханк.
— Знам — отвърна Алекс и получи одобрителен поглед.
След две минути шейсетсантиметровия екран показваше зелена мрежа от кръгли светове и връзките помежду им. Надарено дете, помисли си Алекс — да направи по памет план, подобен на този на чичо Боб.
Ханк се мръщеше.
— Трябва да си купя още памет — промърмори сам на себе си той. — Скоро тази няма да ми е достатъчна. Само 24 K RAM, какво може да направи човек с толкова?
— Всички бонбони, които ти се искат, не винаги се раздават безплатно — отбеляза дядо му, който търпеливо чакаше и наблюдаваше. — Може за рождения си ден да получиш някоя нова играчка. Но само, ако ми покажеш, че си научил малко повече математика.
— Сигурно Еди би могъл да ми донесе — промърмори неясно Ханк, погълнат от жиците. Навярно имаше предвид бонбоните, а не математиката. Бе придърпал един стар стол до масата и бе коленичил върху него, работейки с някакви клещи по връзките. Пръстите му бяха сръчни. Изображението на екрана премигна, изчезна, после се появи отново.