Алекс постави чашата си върху разчистения край на дългата маса, протегна се и се разходи наоколо. В далечния ъгъл на стаята имаше футболна игра, очевидно подложена на усилено използване. Под разхвърляното легло се въргаляха чифт маратонки с бутони. А на стената, точно над леглото, бе поставена в рамка рисунка на замък, чиито укрепления бяха нарисувани внимателно, с реалистични подробности. Върху осеяната със зъбери кула гордо се вееха знамена. На кулата се виждаше облечена в броня малка фигурка, а други двама рицари стояха навън и очевидно се опитваха да влязат или там каквото се прави, за да се свали подвижния мост.
— Сам ли нарисува това, Ханк?
Момчето му хвърли бърз поглед.
— Да.
— Какво представлява? Искам да кажа, дали е някой конкретен…
— Замъкът на сър Ланселот. Нали знаете, по версията на Малъри3.
— А-ха. Изглежда чудесно.
— Благодаря ви. Ето, това са моите светове. — Ханк най-после бе успял да постигне желаните цветове и някои от кръгчетата се бяха превърнали в червени или сини. — На пръв поглед изглежда, че нямам много флотилии, но голяма част от тях в момента нападат вашите светове. Искате ли да видите вашите светове? Ще ви ги покажа веднага. Тези, които са ми известни.
— Знаеш ли кой е ЛУЦИФЕР? — попита Алекс.
— Истинското му име ли? Забравил съм. Имам го записано някъде. — Ханк очевидно не изпитваше особено желание да обсъжда дипломацията. — Струва ми се, че е ваш съюзник или поне съюзник на човека, който беше АГРАВАН преди вас. Във всеки случай, кодовото му име не ми харесва особено, както и вашето. АГРАВАН, това наистина е име на човек, който губи.
— Ханк — предупреди го дядо му.
— Ами така си е. Иска ми се да познавах повече хора, които да харесват тази игра. Тед не я харесва.
— Тед ли? — попита Алекс.
— Момчето, с което играех баскетбол. Живее наблизо. Той харесва обикновените видеоигри — те са съвсем прости, като онзи баскетбол. А това са вашите светове, оцветени в бяло. Струва ми се, че родният ви свят е някъде тук. Бих могъл да ви предложа някаква сделка, но ми се струва, че така или иначе скоро ще ви ликвидирам. — Но този път думите на Ханк звучаха по-скоро притеснено, отколкото триумфално.
— Е, благодаря за предупреждението — трябваше да се усмихне Алекс. Внезапно си бе представил чичо Боб, намръщен над своите изчисления. От онова, което Алекс бе видял от играта, ЛУЦИФЕР също бе заплашен от възможността да бъде прегазен от дванайсетгодишния си противник.
— Ако участваме заедно в друга игра — подхвърли Ханк, като промени замислено тона си, — бихме могли да бъдем съюзници.
— Да, бих се радвал. Но човек не може да избира играта, в която да се включи, нали? Кои са другите участници?
— Не, предполагам, че не може. — Ханк отново се бе съсредоточил върху екрана.
Алекс се обърна и каза нещо на дядото на Ханк, относно това колко добре и хитро бе организирало електронните си съоръжения хлапето.
— Да — призна старецът. — Сече му умът, струва ми се, ако се научи как да го използва. Разбира се, много са му помогнали с всичко това… Джен? — извика внезапно той към хола. — Ще дойде ли и Еди за вечеря? Не разбрах…
— Трябва да остане до късно на работа — чу се отговорът на Джен. — Каза, че ще ме вземе към седем.
Вечерята се състоеше от пържоли, пюре и някакви чудесни зеленчуци с подправки, вероятно приготвени по стара рецепта от времето, когато членовете на рода Брамагуптра са били хиндуисти-вегетарианци. Десертът бе сладкиш „Сара Лий“. Нямаше прислужници — нито роботи, нито хора. Всички взеха участие в разчистването, с изключение на Джен, която се приготвяше да излиза.
— Може би сте се срещнали с Еди — внезапно каза на Алекс Брамагуптра, надвиквайки шума на водата в мивката. Старецът бе навил ръкавите на пуловера над пълните си, голи ръце и миеше съдовете като професионалист. — Той работи почасово в онази компания за компютърни игри в Албъкърк. Или поне работеше. Ханк, още ли работи…?
— Да — каза Ханк, който бършеше мушамата на масата с хартиена кърпа. — Еди също харесва игрите.
— Еди. — Алекс помисли, докато събираше остатъците. — Да, струва ми се, че се запознах с него. Висок мъж с брада. Той ли ще идва?
— Да, това е Еди. Е, не е чак толкова голямо съвпадение, както може да изглежда на пръв поглед. Като цяло, населението на северно Ню Мексико не е голямо. А от него само една част е от английски произход — да, дори и аз се водя от английски произход тук, разбирате ли, тъй като не съм нито от испански, нито от индиански, нито от негърски. А класата на образованите специалисти от всякакви раси е още по-малка, нали разбирате? Тъй че в Албъкърк, Санта Фе или тук човек се среща с едни и същи хора, с едни и същи лица, на работа, на обществени събирания, на политически митинги и изобщо навсякъде.
3
Сър Томас Малъри — автор на първото събрание на легендите за крал Артур от средата на XV в. — Бел.прев.