Алекс си представи онзи тъмнобрад мъж Еди на политически митинг. Някак си не му се струваше вероятно да види чичо Боб на подобно място.
— Х-м — рече Алекс. — А мислите ли, че можем да не казваме на Еди кой съм? Имам предвид, че Робърт Грегъри ми е чичо? Разбирате ли, все още компанията „Берсерки“ не трябва да знае, че именно той възнамерява да инвестира.
Брамагуптра леко се намръщи.
— Е, предполагам, че секретността е обичайна в тези неща. Бизнес. Но нека първо говоря с Джен. — Той излезе от кухнята, като избърсваше ръцете си с пешкир, и се върна няколко минути по-късно. — Какво мислите за това, Алекс? Ще му кажем просто, че сте племенник на мой стар приятел. Не вярвам Еди да прояви по-голям интерес.
— Чудесно, благодаря ви.
Малко по-късно Алекс се запозна за втори път с Еди Маклорин. Сега запознаването бе малко по-официално, отколкото преди. Извън „Берсерки“, облечен по-добре, Еди изглеждаше по-възрастен; навярно бе приблизително на възрастта на Джен. От разговора се разбра, че той и Джен се срещнали преди около година. Тази вечер имали билети за някакъв специален преглед на лятната опера в Санта Фе. Алекс разбра, че Еди работи на пълен работен ден в лабораториите, и то повече в Лос Аламос, отколкото в Албъкърк.
Щом двойката замина, старецът покани Алекс да поизлязат в бързо захладняващата вечер, за да погледат през семейния телескоп някакви лунни кратери и други небесни обекти. Алекс облече дебелото палто, което му бе заел старецът. Без да има каквато и да било очевидна причина, бе излязло така, че Алекс щеше да остане за през нощта и да се върне в Албъкърк на следващата сутрин, когато, както твърдяха домакините, шансът му да се оправи по непознатите пътища щял да бъде доста по-голям. Щял да има и възможността да разгледа пейзажа. Имало много по-красив път, всички го бяха уверили в това, отколкото този, по който бе дошъл.
Разположен на удобното си място над гъстата, мръсна и влажна земна атмосфера с дебелина две хиляди и петстотин метра, малкият телескоп на трикраката си стойка им разкри лунните кратери с безмилостна яснота. После старецът го насочи към други цели. Показа му нещо, което нарече двойна еклиптика, някакъв вид двойна звезда. Той обясняваше повторно всичко, което разглеждаха, и Алекс го разбираше веднага или поне оставаше с впечатлението, че разбира. Брамагуптра му показа още няколко чудеса на галактиката, преди образите да започнат да блещукат прекалено силно, за да види нещо. Нощта все още изглеждаше съвършено ясна, но във въздуха имало течения, обясни старецът.
Гледането през телескопа завърши. Ханк бе изпратен в леглото да почете, докато заспи. Алекс и неговият домакин се върнаха в кабинета, където отвориха бутилка с нещо, наречено „Инка Писко“. Беше чудесно бренди — като всичко останало в тази къща, различно от нещата, с които бе свикнал Алекс, и в същото време много качествено и приятно. Той и старецът разговаряха известно време за Перу, откъдето произхождаше брендито и където някога старецът бил живял и работил, докато помагал в изграждането на радиообсерватория.
В единайсет маса Брамагуптра се прозя и поклати глава.
— Смешно е, предполагам, но все още чакам Джен да се върне, когато излиза. Това лято ще стане на трийсет и четири и аз все още го правя. — Той направи пауза и продължи: — Струва ми се, че чичо ви никога не се е женил, нали?
— Не, доколкото зная. — Брендито бе превъзходно средство за отпускане и успокояване. — Е, когато го посетих, при него имаше едно момиче. Карълайн. Казаха ми, че му е дъщеря.
— Знам за Карълайн. — Старецът отново направи пауза. — Все още е саката, предполагам? Разбира се, така трябва да е. Беше нещо ужасно.
— Какво й се е случило? Не чух нищо…
— Просто безсмислено насилие. Били в Ню Йорк преди известно време. Едно от онези ужасни и безцелни улични нападения. Трябва да беше преди две години.
— По-отдавна, струва ми се. Но… не знам някой от семейството ни да е чувал за това.
Старецът сви рамене.
— Боб… не искаше да се разгласява. Той не е особено общителен по отношение на личните си проблеми. А подобни неща идват и си отиват по новините през цялото време, като войните. Обикновено не успяват да открият нищо.