Не бе много наясно какво означава национален парк. Слънцето светеше ярко и вече бе топло, тъй че отвори страничния прозорец откъм своята страна. За известно време забрави за работата и съзерцаваше гледката.
Някои въпроси и проблеми обаче, не всички от делово естество, продължиха да го безпокоят. Пристигнал в Албъкърк преди обед, той не се насочи направо към хотела си, а към центъра, където за пореден път мина покрай „Берсерки“ и провери за някакви признаци на живот. Една стара кола бе паркирана точно пред офиса, на улицата, мъртва като Помпей в неделя сутрин. Алекс спря собствения си автомобил до нея и се приближи към вратата на офиса.
Както и преди, тя бе заключена, но този път позвъняването даде резултат. Иззад дебелото стъкло се появи Айрис Кардано; днес тя бе облечена в дънки и стара риза, като очевидно не очакваше да изпълнява задълженията си на секретарка. Тя позна Алекс, отвърна му с кратка усмивка и отключи вратата.
В мига, в който я видя, Алекс усети, че нещо в него недоловимо се преобръща.
— Айк го няма — поздрави го Айрис. — Той е на екскурзия за уикенда.
Тя не го бе поканила точно да влезе, но и не бе застанала на прага, тъй че той все пак се вмъкна.
— Е, просто използвах, че някой е тук. Всичко това ми се струва извънредно интересно. Просто се надявах, че ще мога да поседя, да погледам и да послушам малко. Каквото и да правите. Няма да се опитвам да откривам каквито и да било тайни или нещо подобно.
Предната стая бе осветена само от дневната светлина, която проникваше през витрината. Но в една от задните стаи бяха запалени лампи и оттам се чуваше мъжка кашлица.
— Е… — Очевидно на Айрис не й бе неприятно да види Алекс. Но проявяваше нерешителност.
— Възнамерявам да инвестирам, нали знаете. Сигурен съм, че Айк би искал да имам добра представа за бизнеса.
— Е…
Мъжът от задната стая се оказа не Еди, а онзи гладко обръснат младеж, който бе зареждал лентите по време на миналото посещение на Алекс в офиса. Той дойде в предната стая и ги погледна.
— Тръгвам си, Айрис — съобщи той.
Тя погледна към него.
— А, добре, Пол.
Пол се усмихна, докато минаваше покрай тях, и излезе. Той затвори вратата зад себе си и Алекс го видя да влиза в старата си кола пред сградата и да потегля.
Все още нищо не бе уредено.
— Наистина имам много работа — извини се Айрис. Но в начина, по който го каза, нямаше окончателност.
Алекс махна примирително с ръка.
— Няма да ви преча. Обещавам. Просто имам доста пари, които възнамерявам да инвестирам, и искам да проверя нещата сериозно, преди да го направя. — Той замълча за момент. — Искате ли да излезем да хапнем навън, когато свършите? Вие избирате мястото.
— Е… струва ми се, че току-що ми направихте предложение, на което не мога да откажа.
Айрис наистина имаше работа, която се проточи до средата на следобеда. Писмена работа, сметки и документи за сделки, които Алекс не се опитваше да си обяснява много-много. Разговаряха малко. Той усилено се стараеше да не остави впечатление, че шпионира или надзърта, но все пак се оглеждаше.
Към средата на следобеда, Айрис заключи офиса, качи се в колата на Алекс и го насочи към някакво място, което не изглеждаше скъпо, но се оказа такова и където ядоха мексикански ястия. Храната бе достатъчно люта, за да предизвика сълзи в очите на грингото, макар че Айрис го бе насочила към по-малко люти неща. Мексиканската бира бе единствената противоотрова.
И едното доведе до другото. Това бе просто естественият ход на нещата, бе забелязал Алекс. А понякога — не чак толкова често, но все пак понякога — последствията бяха приятни. В този случай, те се оказаха с голяма преднина пред списание „Плейбой“.
Вече се бе стъмнило, но всички лампи в най-голямата и най-хубава стая на партера все още не бяха запалени. Старите риза и дънки на Айрис, със сутиена и гащичките й върху тях, бяха струпани на един стол до леглото. Дрехите на Алекс бяха още по-безразборно разхвърляни по пода. А пълничкото младо тяло на Айрис, което ако не красиво, несъмнено бе активно и жадно женствено, лежеше до него в огромното легло.
— Уау — каза той и се отдръпна с въздишка на няколко сантиметра от нея, за да се отпусне. — Как си? — прибави, като смяташе, че би било любезно да попита.