— Чудесно. — Гласът на Айрис прозвуча замислено в тъмнината. — Алекс? Колко пари имаш намерение да инвестираш в компанията? Ако изобщо ми е работа да питам.
— А-ха. О-хо. Айк те е назначил да се опиташ да ме прелъстиш и да научиш тайните ми. Това е стара тактика. — Когато не последва отговор, Алекс продължи с различен глас: — Защо? Има ли някаква причина да не го правя?
— Х-м, не знам. Ако аз имах много пари, струва ми се, щях да си купя акции от нещо друго. От компанията „Ексксон“. Нещо сигурно. — Гласът на Айрис стана провлечен. — Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че ти прелъсти мен, за да се опиташ да научиш нещо за програмата на „Старуеб“. Доста хора се домогват до същото. Но само си губиш времето, аз не знам нищо. Айк не я разкрива на никого.
— Обзалагам се, че щеше да я сподели с теб, ако беше спала с него.
— Спала съм. И той не ми каза нищо.
— Х-м. — Алекс се надигна на лакът. В тъмнината не можеше да види лицето на Айрис достатъчно добре, за да разбере нещо от него. — Кой се опитва да научи програмата на „Старуеб“?
— Всевъзможни хора. Типове, които размножават пиратски игри и ги продават. Или дори просто играчи, които търсят начин да излъжат.
Алекс изпуфтя.
— Никога не мога да преценя кога си сериозна и кога не.
— Наистина ли? — Айрис леко приближи към него мекото си тяло. Ръката й се протегна.
— Уоу. Сега мога да кажа, че си в сериозно настроение.
— Х-м. И ти също.
— Да. Освен, че първо наистина трябва да отида до тоалетната. — Нежно и неохотно, Алекс се освободи от нея и стана, като спусна крака си от ръба на леглото. — Не отивай никъде, връщам се веднага.
— Ще бъда тук.
Той затвори вратата на банята зад себе си, преди да включи лампата. Просто, за да не я заслепи. После, като премигваше срещу светлината, се облекчи. Дори сега „Старуеб“ блуждаеше в ума му. Сякаш бе свързан с всичко. Трябваше да има някакво разумно обяснение защо бе така. Вероятно всичко щеше да му се изясни някога, някога, когато не бе нито прекалено възбуден, нито пък му се спеше толкова, че да не може да мисли спокойно… а както изглеждаше, това нямаше да стане тази вечер. Алекс се усмихна на себе си в огледалото.
Той чу неясен, тих шум, като че ли от някакво движение в стаята. Айрис бе станала и очевидно отиваше някъде, макар, че шумът можеше да идва и от съседната стая или дори от фоайето. Може би търсеше цигара. Но не, не мислеше, че тя пуши.
В очакване на тялото й, Алекс изплакна ръцете си и ги изсуши с пешкир. После изгаси лампата и отвори вратата на банята.
Сега очите му не бяха привикнали към тъмнината. И все пак в стаята проникваше достатъчно светлина от недокрай затворените завеси и Алекс видя нещо от това, което ставаше. Белезникавото очертание на голото тяло на момичето лежеше напреки на широкото легло. Тя бе по гръб, с глава към Алекс, а лицето й гледаше към него, тъй като главата й бе отпусната през ръба на леглото. До леглото стоеше нещо подобно на инвалидна количка. Вместо човек, в нея имаше някакво механично приспособление, почти с човешки размери. Приспособлението бе протегнало напред две странни, тънки ръце и правеше нещо с шията на Айрис.
Краката и бедрата й се движеха, сякаш в бавна страст. Ръцете й бяха стиснали тънката, вероятно метална ръка, а от отворената й уста излизаше много тих и специфичен звук. Онемял и парализиран, Алекс разбра, че я душат и успя да се отърси от парализата си достатъчно, за да се приближи до леглото. Ако имаше пред себе си мъж, щеше да се хвърли върху него и да се бие. Но просто беше противно на човешкия инстинкт и опит да се хвърли срещу машина. Когато машината те застрашава, ти просто се опитваш да разбереш какво й е, опитваш се да я изключиш. Когато видиш друг човек, сграбчен от машина, ти лекичко се опитваш да го освободиш по някакъв начин…
Алекс хвана една от металните ръце. Усещаше я хладна и твърда, опасно силна. Тя вибрираше с поразителна мощ, като някаква част от струг, от електрически трион, от локомотив. Ръката почти не се помръдна от първото му дръпване и след няколко мига трябваше да я пусне и да се отдръпне уплашено назад. Край леглото се носеше миризма на химикали и много тихо електрическо бръмчене, сякаш от равно работещи двигатели. Внезапно едната ръка на Айрис започна диво да пляска наоколо, а ноктите й се впиха с остра болка в голата плът на лявата предмишница на Алекс. Той направи опит да се освободи, когато нещо хвана с поразителна сила дясната му китка.
Алекс загуби равновесие и падна на леглото. Собствената му шия бе сграбчена изотзад със смазваща хватка. Разхвърляната повърхност на леглото полетя към него и го удари по лицето.