— Какво?
— Ако аз трябваше да убивам някого, не мисля, че бих пратил машина да свърши тази работа. Може би след десет години… но хората все още имат голямо преимущество по отношение на гъвкавостта. И будят много по-малко подозрение по хотелските коридори.
В стаята настъпи тежко мълчание. После Джорджина помита:
— Кои точно са тези врагове, с които твърдиш, че се сблъскваш, Боб? Какво точно се опитват да направят?
— Може наистина да са членове на комунистическата партия. Навярно хора с радикални леви убеждения. Приятели на Хенри или приятели на приятелите, които са успели да се доберат до кода му. Що се отнася до това, какво точно искат от мен… засега никой не е искал нищо. Просто нещата вървят зле тук-там. Всички контролирани от компютър неща. Банковите ми сметки, бизнесът ми, дори сметките ми за вода и електричество — точно толкова, колкото да разбера, че се занимават с мен. Не ми казвай, че звучи параноично, Джорджи, знам, че е така, но мога да го докажа.
Той погледна към племенника си.
— А сега, Алекс, планът очевидно е да те вкарат в затвора по обвинение за убийство. Или пък… или пък да си тук, където и си. Може би е точно така. Да ме замесят в укриване на беглец или каквото е там точното обвинение, за което продължава да ме предупреждава Джорджина.
Адвокатката пое дълбоко дъх.
— Бих те предупреждавала много по-сериозно, Боб, ако бях напълно сигурна, че в мотелската стая на Алекс изобщо е станало убийство. Не мога да твърдя, че съм абсолютно убедена в това.
Алекс понечи да протестира, после замълча. Вгледа се безпомощно в очите на Карълайн, която все още наблюдаваше с мълчаливо съчувствие. Както и да се опитваше да си обясни онова, което се бе случило в онзи Албъкъркски мотел, то все си изглеждаше нереално. Може би е бил упоен и това е предизвикало халюцинацията за убийството. Може би, като в сънищата, малките парченца от впечатлилата го реалност, например, роботите на чичо Боб, се бяха съединили в едно видение и никога не е имало нещо, седящо в инвалидна количка.
Но Айрис Кардано несъмнено беше действителна личност — и може би все още си бе такава. Тя можеше да е била с Алекс в онази стая и сигурно дори в онова легло. И може би в този миг беше пак на работа, в офиса на „Берсерки“…
— Бихме могли да се обадим по телефона на хората от „Старуеб“ — предложи той. — И да питаме за Айрис Кардано.
— Нека първо помислим — каза чичо Боб. После издиша така, че щеше да прозвучи като въздишка, ако не беше толкова силно. — Изглежда ме предизвикват да извадя всичко наяве. Принуждават ме да разкажа на правителството историята за кода. Може би трябва да направя точно това.
— Може би трябва — съгласи се Джорджина. — Ако можеш да докажеш, че тази история не е толкова невероятна, колкото звучи.
— Така е — рече много тихо чичо Боб, впил поглед в нея. После удари с длан по бюрото, което накара останалите трима да скочат. — Така е! Те искат да предизвикат вкарването на моята половина от кода в системата. Щом веднъж започна да разказвам на хората за кода, това е неизбежно. Някой ще опита да го направи, за да потвърди моята история. Трябва да са използвали половината от кода на Хенри, за да скалъпят някаква тъпа клопка в системата, тъй че, щом бъде вкарана и моята половина, нещата да изгърмят.
— Да изгърмят ли?
— О, нямам предвид бомба, Джорджина — обърна се нетърпеливо към нея той. — Но цялата мегасистема или голяма част от нея може да бъде унищожена. Имам предвид срив в програмирането, което ще стане неефикасно. Можеш ли да си представиш каква неочаквана бомба в обработването на данните в цялата страна би било това?
— Ти ми кажи.
— Все едно да се разрушат жилищата на всички — къщи и апартаменти. Днес цялата ни икономика е напълно зависима от свързаните помежду си компютри. Унищожи мегасистемата и изобщо няма да е необходимо да ни нападаш с ракети. Макар че, ако в същото време срещу нас бъде извършено и някое агресивно военно действие… Казвам ви, хора, страх ме е.
— Мен ме е страх от няколко дни — обади се Алекс.
Чичо му се обърна към него.
— Алекс, колко от приятелите и сътрудниците на Хенри видя, когато го посети?
— Не много. Един човек — Еди Маклорин — разговарях с него около пет минути. Каза ми, че работи в охраната на лабораториите, а и ходи с Джен, снахата на Брамагуптра.
Чичо му кимна.
— Еди Маклорин — повтори замислено той. — Това име не ми говори нищо.
— Освен това — продължи Алекс, — Еди е един от програмистите на „Старуеб“ при Айк Джейкъби. Там работи почасово. А Айрис ми каза, че Джейкъби държи програмата на „Старуеб“ в тайна. Тя спомена, че много хора се опитвали да я открият.