Чичо Боб го гледаше озадачено.
Джорджина хвърли поглед към часовника си.
— Налага се да вземем някои решения — съобщи тя. — Ако наистина вярваме в онова убийство в Албъкърк, ще трябва да влезем във връзка с властите по този въпрос. Фактът, че просто в комуникациите на полицията е имало някакво объркване, не променя нашите задължения. Струва ми се, всички можем да се закълнем пред съда, че Алекс е пристигнал тук снощи объркан и изтощен, и че е трябвало да си почине, преди да може да разговаря разумно. Но сега си е починал и отново ни е преразказал същата история спокойно. Ако смятаме, че в историята му изобщо има някаква истина, наш дълг е да съобщим за нея — та той говори за убийство.
Чичо Боб се усмихна.
— Ще го задържат ли, как мислиш?
— Смятам, че ако убийството, което той описва, се потвърди, шансовете да не го задържат са много малки. Особено, след като вече е избягал веднъж, за да не бъде арестуван. Съжалявам, Алекс.
— Бях замаян, когато избягах, нали така казахте и самата вие? Бях в шок.
— Отлично, сигурна съм, че съдът ще вземе това под внимание, особено, след като се предадете доброволно. Но все пак сте избягал.
Чичо Боб все още се усмихваше.
— Това не ми харесва, Джорджина. Изобщо не ми харесва. Имам усещането, че ако сега предадем Алекс, ще постъпим точно така, както им се иска на тях. На практика, щом веднъж влезе в затвора, той ще се превърне в заложник.
— Приписваш на тези тайнствени „тях“ много голяма власт.
— Наистина. Залагам живота си за това.
Джорджина махна с ръка. Алекс за първи път я видя да изглежда безпомощна.
— Да не би да предлагаш да се опитаме да му помогнем да избяга? — попита тя. — Трябва да разбереш, че това е абсолютно невъзможно.
— Знам, че не можеш да търпиш такива неща, Джорджи. Не бих и те молил. Струва ми се, че за момента ни даде всички необходими юридически съвети. А сега, ако ти и Карълайн ни оставите за малко, бих искал да поговоря насаме с племенника си.
Без да каже нищо повече, адвокатката дръпна назад стола си, взе си тефтерчето и излезе, като спря на прага, за да отправи дълъг предупредителен поглед към двамата мъже. С притеснен вид, Карълайн подкара количката си след нея. Джорджина протегна назад ръка, за да затвори вратата.
Настъпи тишина, докато чичо и племенник се гледаха един друг.
— Алекс — заговори накрая чичо Боб, — ако това бе някакво обикновено престъпление, щяхме да се справим с него. Или дори да беше обикновена инсценировка, бих те посъветвал да отидеш и да посрещнеш обвинението. Не е нужно да ти казвам колко силно ще те подкрепяме. Най-добрата юридическа помощ. Частни детективи…
— Знам — каза Алекс, почувствал се внезапно леко замаян. Не можеше да повярва, че щеше да чуе това, което му предстоеше да чуе.
— Но — продължи неумолимо чичо му, — тази работа съвсем не е обикновена. Сигурен съм, че разбираш това, но Джорджина изглежда не може да приеме фактите. Ще се занимая с нея, но това ще отнеме време и дори може да се наложи да си намеря нов адвокат. Това съвсем не е нещо обикновено, а е толкова жизнено важно за тази страна, че ние, като отделни индивиди, трябва да използваме всички възможности и да правим саможертви. Проклятие, дори да нарушим закона и да поемем риска да влезем в затвора, ако се наложи. С мен ли си, Алекс?
— Струва ми се, че съм дори малко по-напред от теб. — Алекс се изправи на крака. — Ти май ми казваш, че трябва да се изпаря оттук и да се скрия някъде, да изчезна.
— А ще го направиш ли? Джорджина е права в едно: ако те хванат, укриването ще утежни положението ти.
— Знам. Но… — Алекс усещаше, че е по-добре да направи нещо, каквото и да е, действено и положително, отколкото кротко да се остави да го отведат в затвора, с колкото и добри адвокати да разполага. — Ще изчезна. Ако има някаква надежда така да се оправи цялата тази каша.
С въздишка, която издаваше силно облекчение, чичо му стана и го хвана за ръката.
— Добро момче. Ще ти помогна. Сега и двамата адски бързо трябва да се уговорим за някои работи. И да свършим светкавично. Днес в къщата и около нея работят дванайсетина души и колкото по-малко те видят тук, толкова по-добре.
7.
Излязла от кабинета и направила пет крачки по коридора, Джорджина спря и се обърна. Момичето също спря количката си и срещна погледа й.
— Карълайн, баща ти разкри важни тайни, с които може би ще трябва да се занимавам. Никога не е говорил толкова прямо. Откога си тук с него? — Джорджина не бе информирана много добре за историята на момичето. Знаеше коя е била майката на Карълайн, но никакви други подробности.