Когато дойде и неговият ред, той разряза плика и извади съдържанието му. Пренебрегвайки засега дипломатическите писма и останалите обикновени съобщения, отец Фред разгъна компютърната разпечатка и жадно я прочете. Изглежда нещата вървяха добре. Единият от противниците му изобщо не бе предприел нищо — очевидно пропуснал хода си или може би напълно отпаднал от играта.
В най-долния край на листа погледът на отец Фред попадна на нещо, което го изненада:
АРХАНГЕЛ, УЧАСТИЕТО ВИ НЕОТЛОЖНО В КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ИГРИТЕ ЛОС АНДЖЕЛИС ХОТЕЛ „ГУАМС“ 28–30 АПРИЛ. „СТАРУЕБ“ Х-430 КРАЯТ БЛИЗЪК.
Имаше и подпис или нещо, което изглежда трябваше да е подпис два реда под съобщението. Само една дума: ОКТАГОН.
Трябва да е някаква реклама, помисли си свещеникът. Но в такъв случай, не би трябвало да я слагат при ходовете от играта. Следващия път, когато пишеше до компанията за нещо, щеше да отбележи, че възразява срещу това.
Едва ли можеше да е нещо друго, освен реклама за конференцията… Но подписана от един от играчите? Той знаеше, че ОКТАГОН е само дванайсетгодишен и едва ли е на възраст, за да организира или съдейства на конференцията.
ОКТАГОН беше играчът, за когото разпитваше АГРАВАН, когато го посети. Някаква невероятна, съчинена история. Известно време отец Фред си бе мислил, че младежът може наистина да е неуравновесен. Но всичко това беше, разбира се, само трик, опит да разбере дали ОКТАГОН И АРХАНГЕЛ са наистина врагове или съюзници. И отец Фред беше отговорил като играч — бе потвърдил измамата. Някои участници като АГРАВАН очевидно не се спираха пред нищо, за да разнищят нещата…
Така или иначе, рекламата от разпечатката се отнасяше за току-що отминалия уикенд. А отец Фред нямаше да е в състояние да замине или да си позволи пътуване до Лос Анджелис, само за да присъства на конференция за игрите, дори да разполагаше с време.
Би било забавно обаче, помисли си сериозно той.
Нощем аризонската магистрала изглеждаше не по-малко оживена, отколкото която и да било от хилядите други магистрали, кръстосващи по-гъсто заселените райони на земята. Нощем човек не можеше да види обкръжаващата го пустош. Айк Джейкъби се връщаше от Калифорния сам и не видя много от пустошта, която осветяваха фаровете на колата му. Беше небръснат и миришеше, защото бе прекарал много часове в спорове с полицията, преди просто да го оставят да си тръгне към къщи. Всички, които имаха нещо общо с конференцията, бяха подложени на продължителен разпит — с изключение на Алекс Бароу, когото ченгетата очевидно не успяха да открият.
По-рано Айк беше дяволски сигурен, че я разбира, поне в по-голямата й част. В края на краищата, той бе измислил проклетата игра. Но сега му се струваше, че не разбира нищо. Случваха се твърде много странни неща. Не само в играта. Сякаш сега тя започваше да обхваща и истинския живот. Еди в болницата… умираха играчи… Айрис убита… какво, по дяволите, щеше да последва?
Щом се върнеше в Албъкърк, първата му работа щеше да е сам да се включи в Х-430 като заместник. Имаше няколко свободни места и може би това щеше да му помогне да намери някакъв отговор на въпроса какво става.
Беше дяволски сигурен, че е нещо подозрително.
Алекс и Вера излязоха следобяд на пазар и за голямо негово облекчение, успяха да намерят всичко, от което имаха нужда, без да използват колата. Магистралата минаваше през града като обикновена, силно натоварена криволичеща улица. От двете й страни имаше различни магазини, а цените във всеки от тях бяха доста високи. Алекс забеляза това без да му обръща особено внимание — не му бе необходимо много време, за да привикне да разполага с много пари за харчене.
Купиха си храна и пиене, за да заредят хладилника в хотелската си кухничка, а също четки за зъби и дрехи. За Алекс това непрекъснато купуване започваше да се превръща в нещо като навик. Беше оставил личните си вещи в Албъкърк, после в Атланта и накрая, на практика неизползвани, в хотела в Лос Анджелис. Имаше намерение да започне да носи раница на гърба.
След като завършиха с пазаруването и се върнаха в хотела, Алекс и Вера изпиха по едно питие. После включиха телевизора и изгледаха новините, включително и някои кадри от това, което говорителят представи като „така нареченото бомбардиране от НАСА“ в лосанджелиския хотел. Казаха, че полицията все още издирва свидетели, но не съобщиха никакви имена. За камиона на НАСА бе споменато, че е бил съоръжен с най-новото в областта на автоматиката, подготвено специално за демонстративни цели. Сред устройствата в него бил и най-новият модел влекач с релсово оръдие, предназначен да пренася малки товари в космоса — за Алекс всичко това звучеше доста объркано. Не му беше ясно как едно релсово оръдие би могло да се демонстрира на хотелски паркинг, без да предизвика поне частични разрушения.