Той си помисли, че Вера иска да върви до нея, но очевидно нямаше да спре, дори и да не я последваше. Морското дъно ставаше съвсем постепенно по-дълбоко. Вълните сега бяха малко по-високи и заливаха със студени пръски бедрата и корема. На една крачка пред него, Вера се обърна и го погледна — толкова далеч от светлините на мотела, Алекс не можеше да види изражението на лицето й — а после се хвърли напред, сякаш искаше да плува. Само миг по-късно обаче, тя отново се изправи на крака в дълбоката до кръста вода.
Като залиташе от ледените вълни, Алекс в края на краищата също се отпусна във водата, достатъчно, за да се намокри целият. В устата си усети солен вкус и си помисли за питие с кубчета лед. С усилие се изправи отново и направи опит да се отдръпне от една вълна, която влечеше пясъка изпод петите му.
Когато вълните не ги заливаха, водата все още стигаше само до кръста им.
— Това е нещо, което трябва да направя — стори му се, че казва тихо Вера, сред спокойния шум на вълните. С вдигнати зад гърба ръце, тя се опитваше да направи нещо. Алекс разбра, че разкопчаваше банския си костюм. Започваше да го съблича.
— Какво… — пристъпи към нея с протегнати напред ръце и при следващата вълна, която напълни устата му със сол, отново загуби равновесие. За миг си помисли, че Вера се приготвя да се самоубие.
— Не, не ме докосвай сега — чу я да казва спокойно тя, когато ушите му за пореден път се показаха над водата. С бързо, опитно движение, тя вече беше съблякла банските си напълно и ги стискаше в ръка. Мократа й коса висеше по врата и раменете. Беше съвсем гола. Той видя едрите гърди, широките кръгове около зърната, тъмните косми под мишниците, както и тези още по-надолу добре изложени на показ сега, когато силните й бедра стояха леко разтворени, за да устоят на ударите на вълните. Някаква отнесена част от ума му забеляза, че цялото й тяло е почерняло — сигурно се печеше гола.
Банските в ръката й някак си разваляха нещата, пречеха на това, което ставаше. Каквото и да бе, то не беше стриптийз. А точно обратното.
Като насън, Алекс пристъпи по-близо. Този път се задържа на крака и отново протегна ръка. Тя разбра, че целта му сега е различна и се пресегна към него.
— … не се докосвам до нищо изкуствено… — почти се изгуби гласът на Вера в плисъка на следващата вълна. Алекс усещаше как собственото му тяло започва силно да трепери. Можеше да каже, че водата е студена, но това нямаше значение, не изпитваше субективно неудобство.
— … океанът… толкова голям… понякога и звездите…
Алекс стисна банските на Вера в ръка, а тя се хвърли отново напред и заплува, после пак застана на крака, този път с гръб към него, загледана в невидимия океан. Подчинявайки се на внезапен импулс, той свали собствените си гащета, като си спомни да извади ключа. С него и с двата бански костюма в ръка, Алекс се хвърли под вълните.
Вселена от студена вода, пясък и сол. И той самият. Но скоро усети вопиюща нужда от въздух и когато излезе на повърхността, видя светлината от хотелските стаи и от всички останали сгради над и до плажа. Нямаше как да избяга от изкуствеността. Не беше хвърлил банските, а със сигурност и ключа. Освен това, ако се замислеше, оставаха и пломбите на зъбите му. Повече си струваше да погледне сериозно на хората около огъня на по-малко от сто ярда разстояние. Загърнати в одеялата си, те навярно виждаха двете голи фигури сред вълните — или може би представлението бе останало незабелязано, все пак това беше Калифорния.
Той се приближи до Вера. Стояха един до друг и оставяха пясъка, водата и въздуха да обливат голите им тела. Усещането не бе еротично — то проникваше много по-дълбоко… но във всеки случай започваше да става дяволски студено.
С пръсти, студени като на някое морско чудовище, Вера го хвана за ръката.
— Да излизаме.
Без да вземе банския си костюм, тя тръгна към брега, който пустееше. Дори хората около огъня, завити в своите одеяла, изглеждаха прекалено далеч, за да имат някакво значение. Светещите прозорци пред тях, както и онези от двете им страни, бяха слепи. Сякаш никой на земята нямаше силата да попречи на двама души, които излизаха голи от морето, все още обливани от вълните. Алекс имаше чувството, че ако можеше да хвърли банските и ключа, щеше да събуди за живот още по-могъщи сили.
Като излязоха отново в земния свят, те наметнаха хавлиените си кърпи и бързо се заизкачваха по стълбите. С всяка следваща стъпка се движеха все по-бързо и трепереха по-силно.
Алекс отключи вратата.
— А сега ни трябва горещ душ — каза той и веднага се насочи към банята.
Вера хвърли на пода двата бански костюма, които бе взела от него, докато той отключваше вратата, и включи електрическата печка на стената.