— По-късно — отвърна тя.
Тези две думи го накараха да спре. Алекс се обърна и видя, че е захвърлила настрани влажната кърпа и го чака, изтегната на леглото.
По-късно, рано сутринта, след горещ душ, кратки периоди на сън и много време, прекарано в други занимания, Вера бавно започна да разказва на Алекс за убития си любовник.
— Уил беше сърфист. Около него винаги имаше мокър и мръсен гумен екип. И прекарваше половината от времето си в банята, за да си изрусява косата.
— Звучи така, сякаш не обичаш сърфистите. — Алекс усети колко глухо прозвуча собственият му глас — лицето му беше наполовина заровено във възглавницата. Но в момента нямаше сили да обърне главата си, за да говори ясно. Имаше възможност да се отпусне. Онова нещо в инвалидната количка нямаше да го посети тази нощ. Сега разбираше, че то е било пред вратата му всяка нощ от онази вечер в Албъкърк, независимо дали осъзнаваше, че е приятел на ОКТАГОН, или не. Бе довел Вера тук, за да й осигури своята закрила, а се бе оказало, че и тя го закриляше.
Чудеше се дали и тя го знае. Той протегна ръка под завивките и докосна тялото й. Не беше сигурен до коя част от него се притиска дланта му, но в момента това нямаше значение.
— Струва ми се, че сега знам какво съм харесвала в Уил — каза Вера. Гласът й все още звучеше сравнително слабо. — Просто, че си беше изцяло такъв, какъвто беше. Но не искам да живея отново с човек като него. Не сърфът ми допада. — Тя направи пауза. — Обичам океана.
— Тази вечер се убедих в това.
— Надявах се, че ще разбереш. Не знаех как да ти го обясня предварително, но трябва да правя това от време на време.
Той я стисна леко и усети костта под мускулестата плът. Беше някъде около бедрото й.
— Алекс, не каза ли, че ЛУЦИФЕР ти е чичо?
— Да. — По-рано бяха поговорили малко за Играта, наред с някои други въпроси.
— Как се е случило така, че и двамата участвате в нея?
— Не знам. — Този въпрос го събуди. Трябваше да го събуди много отдавна, помисли си той. Седна на леглото и подпря лакти на коленете си.
— ЛУЦИФЕР е главният противник на ОКТАГОН — продължи тя. — Не е ли имало опити да бъде убит?
— Не съм сигурен. Силно е разтревожен, така че може и да е имало. Но той съвсем не е обикновена жертва. — Алекс разказа накратко на Вера за онова, което беше видял в къщата в Атланта и за нейната защитна система. — Онази самолетна катастрофа — завърши той, удивен от внезапно споходилата го идея, като погледна в мрака през спуснатите завеси на прозореца. — Чудя се…
— Но защо той е в същата игра като теб? Дали… не познава Айк Джейкъби?
— Нещата не стоят така — обясни й Алекс. — Аз се включих в тази игра като заместник нарочно. Въпросът е, че чичо Боб и неговият стар приятел Брамагуптра са били в една и съща игра от самото начало и нито един от тях не е знаел за това.
— Казваш, че чичо ти Боб те е включил в нея.
Алекс погледна към Вера.
— Виж, чичо ми е брат на баща ми. Той е от моето семейство. Аз му вярвам.
— Но не е брат на моя баща. Като казваш „стария му приятел Брамагуптра“, ОКТАГОН ли имаш предвид?
— Имам предвид дядото на ОКТАГОН, който загина в самолетната катастрофа… но самолетът, разбираш ли, беше на чичо Боб. На ЛУЦИФЕР. — Алекс все още я гледаше, но бе потънал в странните си мисли.
Ала Вера вървеше по свой собствен път.
— И още нещо, Алекс. Беше ли нападението срещу теб истинско?
— Разбира се. Какво искаш да кажеш?
— Имам предвид… виж, твърдиш, че онова нещо се е опитало да те удуши и че си загубил съзнание. Но ето, ти си все още жив. Може би то изобщо не е възнамерявало да те убива.
— Вече мислихме за това. Може да е било опит да бъда обвинен в убийството на Айрис.
— „Мислихме“?
— Чичо Боб и аз. И…
За известно време тъмната стая потъна в тишина.
— Алекс, знаеш ли какво си мисля? Трябва да направим едно от следните две неща.
— Продължавай.
— Първо, можем да отидем в полицията, във ФБР или при някой от този род. И да им разкажем цялата история, всичко, което знаем.
— Говорил съм с полицията. Само ме потупаха по рамото и ме пуснаха да си вървя. А ако се бях опитал да им разкажа цялата история, навярно щяха да ме затворят в лудница. Или пък ОКТАГОН щеше отново да се обърне срещу мен и сега да ме съдят за убийство. Какво ще правиш ти в такъв случай, с мен ли ще дойдеш? Не като г-жа Бароу, не и без документ, че си такава. А освен това, не в една и съща килия. Така че ще си останеш навън и отново ще бъдеш лесна мишена. Каква е възможност номер две?
— Можем да отидем в Ню Мексико. Изглежда цялото това нещо е съсредоточено там. И около чичо ти. Трябва да отидем и да му се противопоставим.