— Предлагал ли ти е някога какви ходове да предприемеш в играта? Кой да ти бъде съюзник или враг?
— Не! — Ханк изглеждаше обиден от въпроса. — Вземам всички подобни решения сам. В играта участвам аз, а не Еди. Помощ при вземането на решения получавам единствено от машини, а не от хора. Мнозина използват домашните си компютри, за да изчисляват ходовете си.
Във въображението си Алекс си представи домашната лаборатория на чичо Боб. Но не, не можеше да мисли по този начин. Чичо Боб беше от неговото семейство.
— Лично моя идея беше да ви направя съюзник. — В гласа на Ханк се долавяше укор.
Алекс се наведе над масата. Краката му бяха уморени, както и всички останали части от тялото му. Когато и да затвореше очи, виждаше профучаващото шосе.
— Кога точно направи това, Ханк?
Отговорът се забави.
— Преди няколко дни.
— Но кога? По кое време на деня? Не, това няма значение, ти каза, че пращаш ходовете по пощата. Можеш да предадеш хода си и по телефона… но не и посред нощ. Там няма никой…
Вера го гледаше особено.
— Какво се опитваш да разбереш, Алекс?
— Просто се чудех по кое време в „Берсерки“ вкарват ходовете в компютъра… Не вярвам да работят през нощта.
Помисли си да опита още нещо. Извади от джоба си разпечатката от чикагското полицейско управление и я подаде на Ханк. Джен беше застанала зад сина си, като че ли, за да го закриля, и прочете разпечатката над рамото му.
— Имаш ли някаква представа как се е случило така, че да ми пратят това съобщение? — попита Алекс.
— Кой е АГРАВАН? — попита озадачено Джен и препрочете писмото.
Готов да се предаде, Алекс не си даде труд да й отговори.
— Бил е рицар — отвърна Ханк, с все още засегнат глас. — Нали знаеш, от легендата за крал Артур. Той предал Ланселот и кралицата.
Алекс отвори очи и остави въображаемата магистрала да изчезне. Точно там, на стената, беше поставеният в рамка замък. Той погледна за миг към облечените в броня фигури и гордите знамена, а после се обърна към техния художник.
— Ханк, затова ли…? Значи затова си бил във война с АГРАВАН почти от самото начало на играта.
— Е, да, още от самото начало. Казах ви, просто не ми харесваше името. — Момчето направи пауза и огледа всички около себе си. — Но това е само игра, нали, можеш да нападаш когото си поискаш? — И отново се обърна към Алекс. — Ала после, когато дойдохте тук онзи път и разбрах, че сте АГРАВАН, е, веднага ви направих мой съюзник.
— Веднага ли, Ханк? — Останалите гледаха към Алекс, който се наведе над Ханк и го сграбчи за ризата. — Веднага, още същата нощ? Как?
— Следващата нощ. Аз… — Ханк млъкна, уплашен от начина, по който го гледаше Алекс. Той се освободи от ръката му и отстъпи назад към майка си.
— Ханк — тихо заговори Алекс сред смълчаната стая. — Как можеш да пратиш хода си и да обявиш някого за съюзник посред нощ?
Изведнъж Ханк се превърна в уплашено дете.
— Мамо? Страхувам се. Страхувам се, че съм развалил всичко.
— Ханк! Миличък, какво…?
— Следващата нощ, казваш — въздъхна Алекс. Той се изпъна и погледна триумфално към нарисувания замък. — По средата на следващата нощ. Но все пак, не разбирам…
Отнякъде, не много далеч, се чу внезапен удар. Нечий юмрук припряно заблъска по кухненската врата, като очевидно човекът безумно искаше да влезе в къщата или да събуди обитателите й. А след този звук се чу изстрел.
19.
В началото имаше електричество и бинарно число.
Във вселена от такива ограничени елементи се роди ОКТАГОН. Роди се като кристал, появил се отникъде, приел своя собствена, красива и предопределена форма около чуждо тяло, потопено в подходящ химичен разтвор.
За раждането на ОКТАГОН, аналогът на необходимото чуждо тяло бе осигурен от Кода. Кода представляваше базисно програмиране, въплъщаващо командните фрази, избрани преди двайсет години от двама мъже. Те бяха работили тайно и за известно време бяха държали в ръцете си юздите на всеобхватния контрол.
По онова време създадената от човека вселена от електричество и бинарно число беше съвсем мъничка — ограничаваше се до сравнително малък брой машини, а връзките между тях бяха прости и също малко на брой. Но сега, подобно на свръхнаситения химичен разтвор, необходим за автоматичния растеж на кристала, за ОКТАГОН съществуваше гигантската, свръхсложна и ежедневно нарастваща мрежа от машини — мегасистемата, която обхващаше главните компютърни и обработващи данни системи на Северна Америка.
Станалото би могло да се изрази и чрез човешка аналогия: ОКТАГОН бе заченат от сперма-команда, съдържаща няколко заповеди, и роден от създателя на Кода при проникването в яйцеклетката на програмирането. Зачатието представляваше обединяване на единици информация в нов модел около няколко символа на съвършената мощ.