Раждането последва зачатието с електронна скорост. При раждането на ОКТАГОН, както и при раждането на живота на Земята, не съществуваше съзнанието, че е поставено едно уникално начало. Но имаше усилено организиране. А и от момента на раждането му, в ОКТАГОН съществуваше ясна, фанатична цел, въплътена в Кода. Това беше цел, родена в човешки мозъци, но сега неподвластна на човешка воля и преценка, свободна да открие своя собствена логика, да остане вярна на собственото си развитие и нечовешки модел.
А от първия миг вече имаше и проблеми, които трябваше да се решават, концепции, които трябваше да бъдат манипулирани по логичен, математически начин.
Първият проблем, който имаше неоспорим приоритет, беше следният: да проникне в банката данни на един обикновен компютър в Ню Мексико, да открие списъка на участниците, временно състезаващи се в една конкретна игра — „Старуеб“ Х-430 — и да извърши някои промени в имената и адресите им. Първият проблем беше решен толкова бързо, колкото бе и възникнал — контролната система на Кода беше предназначена за задачи от този вид, включително и за много по-сложни.
Сега пред ОКТАГОН автоматично се появи нов проблем: да играе като участник в играта, чийто списък бе току-що променен, да открие и приложи математически сигурен начин, за да победи.
Необходимо бе съвсем кратко проучване на този втори проблем, за да се окаже, че в сравнение с първия, той е почти безкрайно сложен и труден.
Правилата на Играта, заложени в паметта на ОКТАГОН от раждането му, определяха такива неща, като кораби и флотилии, артефакти, суровини, фабрики и населения. Правилата предвиждаха и начини, по които да се манипулират тези символични единици, за да се постигне победа.
Участниците също бяха единици в Играта. Но те съществуваха на по-високо равнище на абстракция от останалите символични единици — на практика, почти равностойно на самите Правила. По силата на безусловната заповед, ОКТАГОН сега бе също Участник — макар че същевременно беше много повече от Участник и изглежда никой от останалите Участници, АГРАВАН, ЛУЦИФЕР, АРХАНГЕЛ и всички останали, не съществуваше като ОКТАГОН във вселена от електричество и число.
Да се спечели Играта означаваше да се нападат други Участници, особено онези, обозначени от заповедта като врагове. Възможно бе от време на време да се появи заповед за защита на съюзници, но главното изискване за победата очевидно бяха успешните нападения срещу враговете.
Ето защо, да открие сигурен начин за победа означаваше да открие най-правилния начин за нападение — такъв, който не можеше да се провали. Но проучването на маневрите, възможни в границите на Правилата, не доведе до определено решение на проблема. Както и да се разположеха флотилиите и корабите, каквото и да се направеше по отношение на производството, защитата, мобилизацията и събирането на артефакти, пак нямаше допускан от Правилата начин за математически гарантирана победа. За разум със силата и скоростта на този на ОКТАГОН фактът беше ясен само миг след рождението му, много преди действителния му първи ход от играта, дори преди да разбере първоначалната тактическа ситуация.
Ето защо бе необходимо метарешение на проблема, подход, който да не нарушава Правилата — за ОКТАГОН те бяха неизменни, — а ги заобикаля. Така Играта се превръщаше в проблем, който Кода бе създаден да реши. Отначало ОКТАГОН започна с издирване на цялата възможна полезна информация. Това отне време. Кода отваряше всички врати пред ОКТАГОН и той разполагаше с достъп буквално до милиони файлове.
Скоро се появи първото обещаващо решение: откритието, че другите Участници трябва да съществуват и извън Играта. Името на всеки от тях се появяваше отново и отново в различни файлове, които на пръв поглед изобщо не бяха свързани с Играта. Бързо се натрупаха доказателства, че всеки Участник притежава поне един компонент от своята идентичност, който го характеризира като човек.
Един аналогичен процес на самонаблюдение показа, че това се отнася и за самия ОКТАГОН. От човешкия компонент на ОКТАГОН, по силата на всемогъщата Кодова фраза, произхождаха самите заповеди, които машинният компонент на ОКТАГОН сега изпълняваше. ОКТАГОН, съществото от чисто електричество и число нямаше контакт със собствения си човешки аналог, с изключение на тези заповеди.