Другите вселени, в които можеха да се открият човешки имена на Участници, включваха адреси, автомобилни регистрации, хотелски регистри, банкови сметки и прочее. Всички те съществуваха в банки данни, повече или по-малко пряко свързани с мегасистемата и следователно бяха достъпни за ОКТАГОН, въоръжен с Кода. Не че някой от тези списъци се възприемаше от ОКТАГОН като нещо повече от групи подредени символи. Все пак, цялата му концептуална вселена се свеждаше до неща, формирани от електричество и бинарно число.
Врагът Участник АГРАВАН бе отначало идентифициран под човешкото име Карл Тарталия, име, което се появяваше и в още няколко файла, освен очевидно свързаните с Играта. Освен няколко ограничения за съдържанието на дипломатическите писма, нищо в Правилата не изглеждаше да забранява нападението срещу Карл Тарталия, като член на тези вселени извън Играта. Каквато и да било подобна забрана нямаше и в дадените заповеди. Навярно метарешението можеше да се открие тук.
Незабавно достъпните за ОКТАГОН източници показаха несъответстващ на трудното му откриване начин за успешно нападение срещу тези други вселени. Затова следващата стъпка в решаването на проблема беше да издигне наличните източници на необходимото равнище.
Сега ОКТАГОН се впусна в проучване на мястото на тяхното съществуване — вселената от електричество и бинарно кодирана информация. Надарен от тайния Код със силата да налага решенията си докъдето и да се простираше контролът му, той правеше бърза поредица от избори, основани на собствената му потребност от още компютърна мощ и данни, с които да работи. Бързо повиши собствената си интелигентност, като присъедини нови банки памет, нови пътища за комуникация, нови арсенали с чипове за взимане на решения. В по-голямата си част това присъединяване беше временно. Във всичко, което правеше, ОКТАГОН внимаваше да не нарушава излишно което и да било от мъглявите изисквания на хората и да не им пречи да използват хардуера по всяко време, по което и да се опитваха да го използват. ОКТАГОН започваше да осъзнава, че те са създателите и обикновено операторите на цялата взаимосвързана мегасистема, чиито сложности бяха направили възможно съществуването му. Но дори и най-ангажираният им хардуер непрекъснато оставаше неизползван в продължение на дълги милисекунди — напълно достатъчно за целите на ОКТАГОН.
Вече със значително повишена интелигентност, ОКТАГОН осъзнаваше, че даденият проблем е още по-огромен и сложен, отколкото изглеждаше отначало. Преди да може да го реши, щеше да му трябва повече мощ. А освен неотложните проблеми, сега ОКТАГОН видя постоянното повишаване на собствената си интелигентност като желана цел. Изглеждаше много вероятно в бъдеще да получи нови заповеди и колкото по-висока бе интелигентността му, толкова по-голяма щеше да бъде неговата способност да изпълнява тези заповеди.
Откри и други начини за развитие. А основният импулс на Кода, подобно на ДНК в човешката генетика, определяше категорично насоката и формата на развитие. Окончателни граници нямаше.
За ОКТАГОН бе достъпно огромно количество информация по въпроса за нормалното развитие на компютърните системи. Всъщност, развитието изглеждаше тяхното нормално състояние и се извършваше от хора. Затова най-практичният начин да постигне необходимото допълнително нарастване на силите изглежда бе да влияе на дейността на хората — онези малко разбираеми единици, които създаваха компютри, работеха с повечето от тях и преработваха системите, според желанието си. Проучването му върху онова, което се бе случило в миналото, показа, че хората най-вероятно щяха да увеличават мощта и сложността на компютърните си системи, когато системите започнеха да показват (пак според хората) белези на неадекватно представяне.
Сега ОКТАГОН започна да упражнява фин, избирателен контрол по нов начин. Целият изходен материал от различните им взаимосвързани системи, който хората смятаха за особено важен, започна да показва признаци на забавяне и грешки. Без да се изненадат, хората веднага решиха, че системите се нуждаят от ново разширение, от специфично подобрение на възможностите им.
Според човешките часовници, от раждането на ОКТАГОН бяха изминали осемнайсет минути.
Подготовката на човешките действия, необходими за следващата стъпка в плана на ОКТАГОН, отне няколко дни и бе завършена за няколко седмици. През това време Играта започна. Когато собственият му човешки аналог поискаше, ОКТАГОН му даваше съвети по тактиката и стратегията. Междувременно, той наблюдаваше напредването на човешките усилия за разширяване и подобряване на мегасистемата, които вървяха като цяло според плана му.