По подобен начин бяха доставени новоизобретените колички, създадени от хората, за да служат на инвалиди. Тези самоходни колички можеха да изкачват стълби и да бъдат управлявани от разстояние чрез обикновена радиосистема.
Една нощ в изцяло автоматизираната фабрика, скрита под един хълм в Ню Мексико, след като всички хора си бяха тръгнали, заработи извънредна смяна. Машини, управлявани единствено от компютри, инсталираха в количките телевизионни камери и други съоръжения, а после ги натовариха в автоматичния камион и фургон. Двете превозни средства вече бяха снабдени и с подвижни стъпала за колички.
Две полеви единици, намиращи се в постоянна радиовръзка с ОКТАГОН по който и да било от стотиците компютърно управлявани канали, бяха готови за първите си мисии.
На следващото утро доказателствата, че в секретната фабрика е работила извънредна, неоторизирана смяна, бяха неопровержими. В резултат, започнаха тайни разследвания, обвинения, огромни разрушения в малка част от човешкия свят. Но съществуването на ОКТАГОН не бе разкрито — първите разследвания не стигнаха доникъде.
Междувременно, ОКТАГОН провеждаше експерименти с различни методи на нефизическо нападение. Подготвяха се разпечатки на дипломатически писма и телефонни обаждания, точно според изискванията на Правилата.
И накрая започнаха физическите нападения.
Първоначалните усилия бяха пробни и неефикасни — този свят бе съвсем чужд за опита на ОКТАГОН. И все пак, правилата на човешкия свят, както и всичко останало, известно на ОКТАГОН можеха да бъдат изучени.
В Аризона успешно беше унищожена първата атакувана човешка единица. Това бе важна победа, защото съответният герой в Х-430 бе обезвреден за два хода и през това време маневрите на ОКТАГОН в Играта постигнаха съществен успех. Човешкият компонент на врага бе заменен след два хода, но заместникът се оказа глупав и отпадна доброволно от Играта само след още няколко безрезултатни хода.
При второто физическо нападение, в Албъкърк, известният под името Карл Тарталия компонент на Участника АГРАВАН бе успешно унищожен. Това нападение доведе до извънредна придобивка: в апартамента на Карл Тарталия полевата единица намери полезно оръжие — малко по размери устройство, известно като пистолет и особено ефикасно срещу човеци. Под прякото ръководство на ОКТАГОН, полевата единица задържа това оръжие за бъдеща употреба.
Скоро след елиминирането на Карл Тарталия, посредниците на Играта посочиха за негов заместник нова човешка единица — Алекс Бароу — и АГРАВАН продължи участието си.
ОКТАГОН незабавно предприе ново физическо нападение, този път срещу хотелска стая, посочена в компютърната система на хотела като наета от Алекс Бароу. Въоръжена с комбинацията на ключалката на вратата, полевата единица влезе в стаята и започна нападението си, но възникна неочаквано усложнение. Там имаше две човешки същества и нямаше начин да се определи коя е в действителност желаната цел. Първото същество бе удушено и приведено в нефункционално състояние. Действията срещу второто вече бяха започнали, когато заповедите изведнъж се промениха: собственият човешки компонент на ОКТАГОН внезапно обяви АГРАВАН за съюзник. Нападението незабавно бе преустановено и полевата единица напусна хотелската стая, като затвори вратата зад себе си — възможно най-добрият жест на закрила към новия съюзник, ако се окажеше, че Алекс Бароу наистина е все още функциониращата човешка част.
По магистралите в Калифорния бе проследено и унищожено превозно средство, идентифицирано в компютризираните регистрационни списъци като принадлежащо на човешкия компонент на Участника ДЕВА. ДЕВА продължи участието си в Играта без да се налага заместване, но с намалена ефикасност и пропусна крайния срок за пращане на следващия ход. Следователно първото нападение срещу ДЕВА трябваше да се причисли към категорията „частичен успех“.
По-късно стана възможно ново нападение срещу ДЕВА, поради случайното наличие в района на специализирано, подаващо се на управление съоръжение на НАСА. Двама от съюзниците на ОКТАГОН бяха поканени да присъстват и евентуално да вземат участие в този опит. Изглежда Правилата не забраняваха на съюзниците да подготвят и извършват съвместни операции. В същото време обаче, трябваше да се подозират дори и съюзниците. Възможността за съзнателна измама между Участниците очевидно беше редно да се приема за даденост, както и потребността от секретност на плановете. Затова дипломатическите писма, пратени от ОКТАГОН до неговите съюзници, бяха неясни и в тях не се конкретизираше какво точно ще се случи на конференцията в Лос Анджелис.