Още по-сложно стана, когато ОКТАГОН разбра, че собственият му човешки компонент, Хенри Брамагуптра, може да бъде подложен от други Участници на същите физически атаки, които сега нанасяше на врага. Когато рутинният преглед на всички граждански полети в Северна Америка показа, че един самолет, регистриран като собственост на главния враг ЛУЦИФЕР, се намира в тясна близост до физическото пространство на дома на Брамагуптра в Лос Аламос, защитните мерки бяха определени за основен приоритет.
За щастие, отново имаше на разположение подходящо оръжие под формата на податлива на управление инсталация за слънчева енергия. Нежеланата единица на ЛУЦИФЕР бе ликвидирана ефикасно. ЛУЦИФЕР обаче, продължи, поне номинално, да участва в Играта.
Разрастването продължаваше, плановете напредваха.
Най-амбициозното планирано досега физическо нападение — срещу дома на ЛУЦИФЕР, — след продължителна подготовка най-после бе готово за привеждане в изпълнение.
Беззвучната команда бе дадена.
Значение имаше единствено победата в Играта.
20.
Въпреки факта, че всички модерни защитни съоръжения бяха поставени в готовност, именно кучетата първи усетиха предстоящото нападение. Техният лай събуди Карълайн, която спеше в стаята си на втория етаж, почти на шейсет метра от задната ограда.
Тя се събуди с усещането, че току-що е затворила очи, и то бе съвсем близо до истината. Призрачните цифри, прожектирани на тавана над леглото й от часовника, показваха, че е едва десет часа и деветнайсет минути.
През двата прозореца на спалнята невинно проникваше лунна светлина. След като се разсъни напълно, Карълайн трябваше се вслуша само за миг в бесния лай на кучетата, за да разбере, че наистина става нещо. Никога не ги беше чувала да лаят така.
Тя направи единственото й възможно без помощ движение, обръщайки глава към нощната масичка от дясната й страна. До часовника върху масичката бе поставено управляемо чрез очи устройство за спешни случаи, чиито изпитания инженерите бяха завършили едва преди два дни. Освен него, там имаше и малък телефон за вътрешни връзки. Той се задействаше с глас и сега Карълайн го използва.
— Лес? Лес, трябва да стана.
Не последва незабавен отговор.
— Очи включени — прибави Карълайн, само в случай, че помощничката й се забави или възпротиви. След последната команда малкото контролно устройство оживя: нежната му, успокоителна светлина бе знак за скорошна свобода. Този модел бе малко по-усъвършенстван от по-големия екран в кабинета на Карълайн на първия етаж. Не бе необходимо да носи на главата си корона, а в самото устройство имаше малък лазер, който следеше внимателно движенията на очите й, както си лежеше в леглото. За да може да го използва, трябваше да държи главата си съвсем неподвижна, но за Карълайн това не беше проблем.
Едновременно с контролното устройство се задейства и домашният робот, който стоеше тихо в далечния ъгъл на голямата стая. Баща й беше свързал робота с контролното устройство и Карълайн вече го бе използвала няколко пъти посред нощ, когато се събуждаше и искаше да смени позата си, а не желаеше да вика сестрата.
Роботът се приближи до леглото й, а в същото време се появи и сестрата. Беше влязла през страничната врата, която свързваше нейната стая с тази на пациентката й. Сестра Лесли Елис, петдесетгодишна и с телосложение на тежкоатлет, облечена в бяла престилка и с шляпащи чехли. Сестра Елис предпазливо избягна допира до робота и бързо се приближи откъм същата страна на леглото. Карълайн знаеше, че жената изпитва недоверие и дори страх от машините, макар през повечето време да криеше това доста успешно.
— Какво има, мила? — В сините й очи, които успяваха да бъдат нежни и твърди едновременно, се четеше загриженост — Карълайн нямаше навика да я буди ненужно посред нощ.
Момичето обърна глава към сестрата.
— Кучетата, все още можеш да ги чуеш. Там става нещо, Лес. Искам да разбера какво е.
Изведнъж очите на сестрата станаха съвсем твърди.
— Кучетата ли? Заради това ли… Не. Не, мила! Сега заспивай и остави кучетата за утре.
— Не мисля, че ще чакат до сутринта, Лес. Трябва да стана, казвам ти. Съжалявам, че те събудих, но вече си будна, тъй че спокойно можеш да ми помогнеш.
Лес решително поклати глава.
— Сега ще те обърна на другата страна, Карълайн — ти искаш да се обърнеш, нали — и после хубавичко ще те завия. Трябва малко да поспиш. Кучетата са тук, за да пазят теб, а не обратното.