Запитват: „Пето упражнение няма ли да има.“ Не е в многото, а в малкото, но хубавото. Ако бях ви казал да стоите така 10 минути на един крак, какво ще направите? Щом започнете да мислите за ядене, и ще затреперите. Вие в упражненията не спазвате времето. Вие сте като тези учители, които постоянно коригират. Ако искате да видите какво е състоянието ви, правете упражненията. Чрез тях може да правите много проверки над себе си. Когато говоря за кръговете, тогава ще обясня значението им. Туй движение напред, туй движение назад, това са в новата теория двете течения - едното електрическо, другото магнетическо. С десния крак имате едно влияние, това е активната страна на електричеството, а с левия - пасивната страна, влиянието на магнетизма. Ако с десния крак правите добре упражнението, а с левия не можете, значи, вие сте активен, затова ще гледате да уравновесите движенията си. Всякога човек трябва да знае да греши. Той не трябва да мисли, че е грешен, че морално греши, но да е както онзи, който греши в музиката. Даже и най-съвършените същества в света грешат. Докато се възпита тази материя, духът трябва да дойде във висше съзнание, да употреби всички сили, за да я регулира. Туй хората наричат грях и казват: „Аз съм грешен.“ Не, но в съзнанието на твоята материя и твоя дух има дисхармония. Такива величини има у нас. То е енергия. Имаш една величина да направиш нещо, а после имаш противоположна величина. И двете са прави. Но всички тези величини трябва да се съвпаднат в един момент. Та трябват примери. За в бъдеще от учениците, които знаят да правят упражнения, не искам само теория, но искам като музикантите да знаят да свирят. Онзи музикант, който може да възпроизведе на ухото най-добрия ефект, той е най-добрият музикант. Онзи художник, който може да произведе най-добрите краски за окото, той е най-добрият художник. И в живота характерът трябва да се прояви по същия начин.
„Беседи, обяснения и упътвания“ (1921 г.),
„Кратки обяснения върху гимнастическите упражнения и бележки по други въпроси“, стр. 56-61.
Ще ви дам едно упражнение, което ще правите три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер преди лягане.
Ръцете напред, в хоризонтално положение, с дланите надолу, към земята. Двата палеца и двата показалеца на пръстите се докосват така, че да образуват красив триъгълник. След това бавно разтваряне ръцете настрани, при което се образува полукръг. Дланите на ръцете се обръщат нагоре. Бавно свиване на ръцете от лактите до край; първите три пръста на ръцете хващат най-горната част на ухото (палецът остава отпред, а другите два пръста отзад). Тия три пръста се движат по ръба на ухото, до долната му част. При това движение, палецът върви по ръба на ухото, показалецът - по задната страна на ухото, а средният пръст - по предната му страна. След това ръцете се изправят напред, хоризонтално. Това упражнение ще се прави десет пъти наред, след което ръцете се спускат надолу, при положение върхът на палеца допрян до върха на показалеца (всяка ръка самостоятелно). Като хващате горната част на ухото си, с това ще се създаде във вас малък морален подтик. Долната част на ухото има отношение към човешкия стомах.
Като направите упражнението, ще видите какъв резултат ще имате. Ще правите упражнението, без да философствате, без да чоплите, и ще наблюдавате, като записвате, какви резултати ще произведе то върху мислите, чувствата и постъпките ви. Докато всяко нещо не се опита, то не може да принесе никаква полза. Упражненията, които ви давам, ще правите, докато придобиете някакъв резултат. Ще гледате на тях като на свещени упражнения и няма да ги изнасяте навън, докато вие сами не ги опитате, не получите резултат. Като казвам да не съобщавате никому тия упражнения, да не изпаднете в положението на Адам и Ева, да не ядете от забранения плод само за това, защото ви се забранява.
Сега, като правите упражнението, ще пазите следните правила: ще седнете, ще запазите пълно спокойствие, ще издадете гърдите си напред. През всичкото време на упражнението умът ви трябва да бъде съсредоточен и да следи движението и на двете ръце. Смисълът на упражнението се заключава в това именно умът да се концентрира, да следи движенията на ръцете. Това концентриране е лесно, понеже умът минава от физическия към астралния свят. По-горе от астралния свят не отива. Ако умът отиде в по-отвлечен свят, няма да издържи. При това упражнение, както при всички други, добре е да отбелязвате състоянията, при които се намирате. Значи това упражнение ще правите три пъти на ден: сутрин, преди или след молитва, когато сте по-добре разположени; преди обед и вечер преди лягане. Като правите упражнението, ще гледате никой да не ви вижда. Ако някой от домашните ви пита какво правите, ще кажете, че се упражнявате. Обаче ако много настояват да им кажете, ще мълчите. Ако и при това положение продължават да ви питат, ще кажете: „Четох в една книга, че в някои случаи мълчанието е най-хубавото нещо, което човек може да направи. Щом е така, в този случай аз искам да направя пред вас най-хубавото нещо - да мълча.“