Движение на ръцете настрана, с бързи трептения, като хвъркане. Това движение подразбира освобождаване на човека от всички мъчнотии.
„Божествените условия“, „Пречупване на светлината“, стр. 296-297.
1. Двете ръце пред гърдите. Лявата длан леко допряна върху горната част на дясната ръка. Бавно изтегляне на дясната ръка навън и поставяне дясната длан върху горната част на лявата ръка така, че двата палеца да сочат нагоре. Упражнението се повтаря няколко пъти последователно, ту с лявата, ту с дясната ръка.
2. Ръцете вдигнати нагоре, с допрени пръсти на раменете. Бавно издигане на ръцете успоредно на главата, с обтегнати пръсти и бавно сваляне на ръцете, с допиране на пръстите към раменете. Упражнението се повтаря няколко пъти (стр. 353).
Упражнението, което ви дадох днес, ще го правите десет дена, сутрин и вечер по десет пъти. Ще го правите бавно, съзнателно и с разположение.
„Божествените условия“, „Силата на движенията“, стр. 366.
Двете ръце се поставят отпред на гърдите с допрени пръсти. Разтваряне на ръцете настрана и бързо движение на китката. Сваляне на ръцете до земята, като че гребат. Свиване на ръката в юмрук, бавно издигане на ръцете и поставяне пред гърдите, в първото положение. Изнасяне на ръцете настрана, с бързо движение на китката. Цялото упражнение се прави няколко пъти.
„Отворени форми“, „Външни и вътрешни методи“, стр. 64.
Лявата ръка напред, с дланта нагоре. Бавно издигане на дясната ръка и поставяне над лявата, със свити пръсти, като че изсипва нещо. Издигане на дясната ръка, отваряне на пръстите и поставяне на място.
Двете ръце изтеглени напред, една до друга, с длани обърнати към лицето. Бавно отделяне една от друга и изнасяне настрана. Направете това упражнение няколко пъти. След това свалете ръцете си.
Сега, ако допрете лявата ръка до тялото си и само от лакъта я дигнете нагоре, с длан също нагоре, нищо няма да получите. Това е пасивно движение. Ако с това движение на ръката отидете при някоя чешма или извор, цял ден можете да седите, без да получите нещо. Това движение означава: ако искаш, дай; ако не искаш, не давай. Изворът ще си тече и нищо няма да ви даде. Искате ли да получите нещо от него, вие трябва да се наведете, да проточите цялата си ръка напред, да обърнете дланта си нагоре, да я свиете като чашка и така да гребнете от извора. Това значи да влезете в контакт с него. Също така трябва да постъпва човек и когато се моли, когато иска нещо от Бога. Свиеш ли ръката си и кажеш: „Господи, ако обичаш, дай ми нещо!“ - ти нищо няма да получиш. Молиш ли се, ти трябва да бъдеш активен, да направиш и такова движение и с ръцете си, и със сърцето си, и с мисълта си, да почувства Бог, че искаш нещо, че си готов да приемеш и да приложиш. Без да заповядвате, ще искате настоятелно, с готовност да приемете нещо. Ще каже някой, че не е знаел как да иска. Това значи, че не е знаел как да постави ръката си. Ако беше знаел, как да постави ръката си, щеше да получи нещо.
„Естествен ред на нещата“, „Разумни методи“, стр. 71-74.
Ръцете настрана. Леки и бързи движения на ръцете, нагоре и надолу.
Като правите тези движения, спирайте вниманието си върху природните движения. Като изучавате природните движения, ще видите, че повечето са вълнообразни. Рядко ще срещнете в Природата право, гладко движение. Каквито движения и да правите, важно е да бъдат те хармонични. Щом са хармонични, те са правилни. Когато движенията на човека са хармонични, това показва, че той има правилни отношения към Природата. Докато не хармонизира движенията си с Природата, човек всякога ще бъде неразположен. Стане ли сутрин от сън неразположен, още преди започване на каква и да е работа, човек трябва да направи няколко упражнения с ръцете, с краката, да се хармонизират с Природата.
Правете по десет пъти на ден упражнението, което ви дадох днес. Ако състоянието ви не се измени, направете го няколко пъти по десет. Ако не правите упражнения за смяна на състоянията си, вие ще се принудите да се скарате с някой от близките си. По какъвто и да е начин, човек трябва да изразходва излишната си енергия. За предпочитане е така да я изразходва, че поне да свърши някаква работа, отколкото да развали отношенията си с някой свой близък. Чрез упражненията човек изправя мисълта си.
„Служене, почит и обич“, „Отношения към Природата“, стр. 46-47.