Ако искате да решавате задачи, пак започнете от малките и постепенно отивайте към по-големите. Когато искате да реализирате една мисъл, умът ви трябва да бъде силно концентриран. По този начин вие ще привлечете към вашата мисъл всички умове, които мислят върху дадения въпрос. Вие ще бъдете фокус, в който ще се съсредоточават идеите на хора, които мислят като вас. Така се раждат гениалните мисли. Всяка гениална мисъл, макар че се е родила в ума на един човек, сама по себе си, е колективна. Много умове са работили върху тази мисъл, докато дойде един човек, наречен гений, чрез когото тя се ражда.
„Светото място“, „Скрити сили“, стр. 97- 98.
Като ученици от вас се иска пълно концентриране на мисълта. Концентрирането на мисълта е в зависимост от дишането. Колкото по-дълбоко диша, толкова по-лесно може да се концентрира. От друга страна, концентрирането на мисълта се определя и от броя на идеите, които вълнуват човека. Ако държи много идеи в ума си, човек бива разсеян. Той трябва да държи една основна идея в ума си, около която да се съсредоточават всички останали идеи. Да имаш една свещена идея в ума си - това не значи да мислиш цял ден върху нея. Достатъчно е две минути да мислиш върху нея, за да се реализира тази идея и след време да даде плод. Този момент ще бъде един от паметните.
„Светото място“2, „Типове и образи“, стр. 157.
Ако сегашните хора, които вярват в някакъв висш принцип, съсредоточат мисълта си към Него - да помогне Той за оправянето на света, светът ще се оправи. Даже само християните, ако желаят, ще могат да оправят света. В пет години отгоре светът може да се поправи. За това няма никакви препятствия. Единственото препятствие е личният интерес на хората.
„Изново“, „През онези дни“, стр. 104.
За десет дена мислете върху непостижимото и невъзможното в живота, като ново верую, което трябва да възприемете и приложите. Всяка сутрин ще вземате по една бучка захар и ще си казвате: „Тази бучка е в състояние да подслади моя живот.“ Като решавате задачата си, няма да изядате бучката захар, но ще я погледнете само като носителка на всички условия за реализиране на невъзможното. Ще си кажете: „Днес не съм учен, но в бъдеще мога да бъда учен. Днес не съм щастлив, но в бъдеще мога да бъда щастлив.“
„Път към Живота“, „Постижими и непостижими неща“, стр. 132-133.
Можете да направите един опит, ако искате: печката е нагорещена. Дръжте ума си съсредоточен и си турете ръката на печката, след това я дигнете и духнете на ръката си и няма да стане нищо. Ако турите без да мислите, ще се изгорите. В първия случай, като съсредоточите ума си, ще повишите трептенията си, ставате силни и затова не може да изгори ръката ви. Страданието в света произтича от същия факт. Вие всякога може да пострадате от един човек, чиито трептения са по-силни от вашите. И ако не се поставите в потребното съотношение, ако много се приближите, ще изгорите.
„Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия“,
„Божест вения подтик“, стр. 77.
Казват, че каквото човек мисли, това и става. Става, но при известни условия. Ти трябва да знаеш как. Допуснете, че вие седите под една круша. Закон има - писано е тази круша да не я буташ. Само ако някой плод се откачи и падне долу, имаш право да го вземеш. А сам нямаш право да буташ дървото. Тогава ти ще концентрираш ума си, ще предизвикаш едно сътресение във въздуха. Можеш да направиш това. И въздухът ще произведе сътресения в крушата, и няколко круши ще паднат. Ти ще ги вземеш и ще ги туриш в джоба си. Значи, ако сам бутнеш крушата, има престъпление. Но ако бутнеш въздуха и въздухът бутне крушата - няма престъпление.
„ Към Обетованата земя“, „ Към Обетованата земя“, стр. 50.
Като ученици вие трябва да се освободите от вътрешната хипноза. Ще ви кажа как може да хипнотизирате например рака. Вземете един рак и го обърнете на гърба. Концентрирайте ума си 4-5 минути и ракът ще заспи. Той не може да мърда.
„Трите посоки“, „ Организиране на вътрешния човек“, стр. 155.
Първото нещо за един окултен ученик е да има силно въображение. Без въображение не може да извърши нищо, затова той трябва да го развива. Аз ще ви дам един метод, който ще трябва да практикувате, за да съсредоточавате мисълта си. Ако някой от вас е разсеян, а иска да се съсредоточи, нека вземе една игла и я забие половин сантиметър в ръката си. Като го заболи силно, ще започне да мисли върху ръката си и разсеяността ще изчезне. Като забиеш десетина пъти иглата в ръката си, докато потече кръв, подсъзнателният човек у теб ще каже: „Не струва човек да се разсейва!“ Нещастията, които днес се срещат в обществото, са именно такава игли, които Природата забива в нашите умове, за да мислят правилно, и в нашите сърца, за да дойдат на местата си. Като се забива тази игла в тебе, тя ще те кара да мислиш за същественото.