Създайте си една идея в себе си. Сутрин като станеш, мисли за Господа, на обед мисли за Господа, и вечер по пет-десет минути мисли за Господа. Всеки ден, да изоставиш всичките си работи и само да мислиш за Господа, за Този, който направил всичко. Ти сутрин най-малко десет минути за Него да мислиш, после на обед десет минути само за Него да мислиш и вечерно време само за Него да мислиш, ще просветне умът ти. Пък сега нашият ум е зает с много работи , но с главното , което трябва да дойде в ума , което може да ни въздигне, ние за Господа не мислим. Като мислиш за него, ще си помогнеш. То е най-хубавото нещо. Помисли си каквото и да е. Като мислиш, само тогава ще почувстваш, че ще дойде нещо от Него. Онези, които имат очи, като погледнат Слънцето, ще видят цялата Природа, но един, да кажем, който няма зрение, нищо не може да види, най-сетне ще почувства нещо в себе си. Казвам: докато хората не възстановят тяхното вътрешно зрение, но все таки ще почувстват силата на Слънцето. Казвам сега: какво ще правиш сутрин? Мисли за Бога още като се събудиш, за нищо друго не мисли. Като се събудиш, концентрирай си мислите за Бога. По-хубаво нещо от туй няма. Едно упражнение. Вие ставате сутрин, за какво мислите? Да си обуя ли обущата, или да не си ги обуя, да стана ли от леглото, дали е късно? После пак се сгушите. Да стана да чета ли? Сутрин като станеш, макар и под юргана, мисли за Бога. Под юргана или не, както и да е, мисли. Като станеш - не се обличай, туряй дебелото палто, мисли. Защото като речеш да се миеш, обличаш, ще забравиш, идеята ще изчезне, ще ти дойде нещо друго на ума.
„Възможности в живота“, „Криви и прави линии“, стр. 200.
Изпаднали сте в гората сами, там вашите приятели ги няма, а студът е минус 35°. Питам: какво ще правите тогава? Обърнете се към Господа и кажете: „Господи, спаси ме!“ Няма да се мине един час и всичко това ще се измени, ще духне един топъл вятър и целият ход на Природата ще се измени. Затова наричат въздуха, че е дихание на Бога. Той не е нещо физическо, той е навсякъде. Ще проектирате своята мисъл към Бога, независимо като един учен човек ли, като един пророк ли, като един светия ли ще се отнесете към Бога. Няма да мислите какво е Той. Няма да мислите дали Го няма. Ще се отнесете към Неговата добра воля без никакво съмнение. Няма да разсъждавате - всичко може да бъде, ако се отнесете към Господа като към свой баща. Ще кажете: „Туй, което искам, ще бъде!“ В Бога има една черта, с която се отличава от всички: Той обича да задоволява и най-малките желания на най-малките, дребни същества. Няма желание, колкото и да е малко, което някое същество, и най-микроскопично да е, да има, и да не е задоволено от Бога. В Него има желание да задоволи тази нужда. Това прави само Господ. А ние в сегашното си понятие за Бога мислим, че пред Него трябва да се явят светии, да се молят, да Го убеждават, че тогава да изпълни нещо. От Него ще се учите как да бъдете милостиви. Светиите от Него се научиха как да бъдат милостиви.
„Вземи детето“, „Доведете ми го“, стр. 75.
Сега като ученици пред вас седи великата задача всяка сутрин да употребите две минути от времето си за връзка с Великото космическо съзнание. Две минути през деня, използвани правилно, съставят истински ден. Като умножите 365 дена по две минути, ще получите 12 часа. Значи истинската работа през годината се равнява на тия 12 часа, или половин ден. Този половин ден ще ви донесе големи богатства... Първата минута ще мислите за Любовта си към Бога, а втората минута - за Любовта си към ближния си. В неделя, рано сутринта, преди да е изгряло Слънцето, целият клас, без изключение, ще дойдете на Изгрева, да приложим закона за двете минути. Който е готов да изпълни този закон, той е ученик. Първата минута ще мислите върху първия закон: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила!“ Ще мислите само върху тия два закона, а всичко друго ще оставите настрана. Ще мислите само - нищо друго. Кашлици, смущения, болки -всичко ще забравите. Ще забравите даже и да дишате - всичко трябва да спре. Може ли да стане това? В Бога всичко е възможно.
„Четирите кръга“2, „Връзка на съзнанието“, стр. 144-146.
Станеш сутрин, какво трябва да си кажеш? Като станете, през тази година, поставете вашето съзнание спокойно и веднага ще чуете един поздрав от Невидимия свят, едно изречение ще ви дойде в ума. Запишете си го в книжката. Всяка сутрин запишете поне по едно изречение, 365 дена. Вие първия ден пропуснахте, имахте такова изречение, във втория ден пак имахте и в третия ден, днес е четвърти ден. Целия четвърти ден сме най-близо до Слънцето. Та казвам, ако не чуете нищо, отворете си поне Библията, някоя книга, някое изречение. Прочетете нещо отнякъде. Отворете си на някое място и прочетете каквото и да е. Но най-хубавото е, щом се събудите, гледайте вашето съзнание да бъде тихо и спокойно. Някой път ще ви дойде много хубаво изречение. Спрете се, запишете си го. Туй изречение ще ви бъде като талисман през целия ден, то ще ви бъде една подкрепа, един кредит от Невидимия свят.