„Последното добро“ , „Трите неща“, стр. 53.
Гледах преди няколко дена имаше гимнастически упражнения на листата - доста клони имаше откъснати от растенията. Сега тия работи не ги забелязвате, седите и от дребни работи се смущавате. Изгубил си един лев, два лева, три лева. Погледнеш - обущата си скъсал. Скъсани обущата, пари нямаш, всичко - скъпо. Сега 400 г. хляб дават. По-напред един хляб беше за един човек, сега - един хляб за двама, по братски. Може да дойде един хляб за трима, може и за четирима. Че какво има да се плашите, че са двеста грама? Или имате сега 400 г. Ще си поставите ръцете, ще кажете: „Да стане цял самун.“ И той ще стане. Ще се опитате. Каквото Христос е направил, и вие да го направите. Само за вас половин хляб ще стигне, но дойдат двама души приятели - ще туриш ръцете си отгоре, ще имаш един хляб и половина. Сега бих желал един от вас, който направил този опит -като дойдат приятели и той положи ръцете си над хляба и той стане цял - да ми каже, че е станало. Един орех, малък орех, може да стане и голям орех, и да дава плод. Казвате: „Как може да стане?“ Наблюдавайте. Посейте едно цвете, ще видите как стават работите. Ние сме от тези същества, които обичаме работите бързо да стават. Бързите работи са неустойчиви.
„Последното добро“, „Зелен и узрял“, стр. 25.
Едно е важно: да се създаде връзка между Първичната Причина и човека. Всеки може да направи опит, да види дали има връзка с Първичната Причина. Често Първичната Причина може да заеме по отношение на нас такова поведение, като че от нищо не се интересува - дали правим добро или зло - остава чужда към нас. Това е външно, привидно отношение. Има случаи обаче, когато това отношение не е привидно и тогава, каквото и да вършим, нашите постъпки са осъдени на вечно разрушаване. Затова именно Христос е казал: „Всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени.“ Ще дойдат външни условия - бури, ветрове, гъсеници, които ще го изкоренят. „Всяко дърво, което Отец ми е насадил - ще расте, ще се развива и плодове ще даде.“ Ако искате да опитате този закон, можете да насадите плодни дървета и да видите какви резултати ще имате. Направете този опит много пъти - 99 пъти най-малко, за да се уверите в неговите резултати. Може да направите опити с ябълки, с круши, с други плодове. Ябълката е тщеславна, тя обича похвалите. Чувствата в нея са силно развити. Крушата пък е повече интелектуална. Когато имате добро разположение на ума си и отидете при някоя круша, вие ще влезете във връзка с нея и ще можете да се разговаряте помежду си. Ако турите ръката си на круша, която има вече зрели плодове, една от най-хубавите круши ще падне близо до вас. За да не мислите, че това е станало случайно, турете ръката си няколко пъти на нея и ще видите, че при всяко докосване пред нозете ви ще падне една зряла, хубава круша. На другия ден, ако нямате добро разположение на ума, направете същия опит. Идете при крушата, турете ръката си върху нея и ще видите, че нито една круша няма да падне от дървото. Колкото пъти повтаряте опита, все същото положение ще имате... Следователно, ако имате връзка с Първичната Причина, вие ще можете да извикате при себе си заека, който е известен със своя страх. Този страхлив заек ще се приближи при вас и ще легне пред краката ви. Само едно докосване на ръката ви до заека е в състояние да го успокои. Ако на другия ден изгубите доброто си разположение, колкото и да викате заека при себе си, той няма да дойде. Индусите казват, че има някаква тайна в това. Да, има някаква тайна и тя се заключава във връзката на човека с Първичната Причина. Който не разбира това, казва, че хора, които сваляли плодовете от дърветата само с едно докосване на дървото с ръката си, имали някаква хипнотична сила, имали силен поглед и т.н. Не е така. Правете тези опити, да видите имате ли връзка с Първичната Причина или нямате. Ако плодовете не падат пред нозете ви и ако заекът бяга от вас, това не значи, че сте лоши хора, но се намирате при обикновени условия на живота. Това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава. Ако първия ден не успеете, направете опита още няколко пъти наред, докато един ден видите, че сте господари на положението. Вие можете да направите същия опит с някой човек. Представете си, че искате да започнете някакво предприятие, за което са ви нужни сто хиляди лева, но нямате пет пари в джоба си. Какво трябва да направите? Първо влезте във връзка с Първичната Причина и след това идете при някой банкер да му поискате тази сума. Ако имате тази връзка, банкерът ще извади от касата си сто хиляди лева и ще ви каже: „Заповядайте, господине, услужете си!“ При това той няма да ви иска никаква полица. Обаче нарушите ли връзката и пак отидете при същия банкер за нов заем, той ще ви каже: „Изплатете първата сума от сто хиляди лева и тогава пак елате да искате пари.“ Значи отношенията на хората едни към други говорят за вътрешните отношения, които съществуват между тях и Първата Причина.