— Няма да го твърдя, а ще го докажа. Внимавай!
Докато траеше спорът ни, аз продължавах да лежа на земята. В този момент се изправих, хванах го с десницата си за колана, завъртях го няколко пъти около главата си така, че той силно закрещя, после пак го оставих да стъпи на крака и го попитах:
— Това достатъчно ли е, или трябва да ти покажа и какво чувство ще изпиташ, когато юмрукът ми се стовари върху черепа ти?
Преди да успее да отговори, един от пленниците извика:
— Поразяващата ръка! Това е Поразяващата ръка! Тъй си и мислех!
Дотогава той не ме беше забелязал, защото лежах в сянка, но сега на светлината на огъня ме бе огледал в цял ръст. Пристъпих до него и попитах:
— Познава ли ме плененият воин на команчите?
— Да — отвърна той.
— Къде си ме виждал?
— В лагера на команчите ракуроси, когато ти изстреля душите на вождовете с твоя мечкоубиец право към небето. Техен върховен вожд беше То-кай-хун. Животът на сина му бе в твоите ръце, но ти му го подари.
— Това е вярно. Ти говориш езика на бледоликите твърде добре и следователно си разбрал за какво ставаше дума, нали?
— Да.
— Двамата чухте, че смъртта бе близо до вас?
— Чухме го. Чухме също, че Поразяващата ръка се застъпи за живота ни.
— Той винаги постъпва така. Приятел съм на червенокожите воини и съжалявам, когато те вдигнат бойните си томахоки срещу бледоликите, защото знам, че макар и да успеят да спечелят отделни битки, после толкова по-сигурно ги очаква гибел. И вие двамата ще разберете, че не желая смъртта на червенокожите мъже.
— Ние сме храбра воини и не се боим от смъртта.
— Известно ми е, но животът е по-хубав от смъртта, а и вие няма да пожънете кой знае каква слава, когато племето ви разбере, че сте били победени без никаква съпротива и после са ви разстреляли. От отговорите ти ще завеси дали ще ви подаря живота. Как се казва вождът, комуто се подчинява твоето племе?
— Вупа Умуги, Големия гръм, който никога не е бил побеждавай.
— Къде се намират вигвамите на вашите села?
— Няма да кажа.
— Вашите воини са тръгнали на боен поход, нали?
— Да.
— Колко са на брой?
— Ще мълча.
— Къде са сега?
— Не знам.
— Срещу кого са тръгнали?
— Знам, но няма да го издам.
— Ти си мълчалив и храбър воин, който предпочита да рискува живота си, но да не предаде своите. Това не може да не ми допадне, както не може да не допадне и на всеки смелчак. Върнете се при племето си и кажете на вождовете си и на всички ваши мъже, че Олд Шетърхенд умее да цени храбростта и мълчаливостта.
Наведох се да развържа ремъците им. След това те скочиха на крака и индианецът, който бе говорил досега, попита:
— Поразяващата ръка ни развърза и каза да си вървим. Значи сме свободни?
— Да.
— Можем ли да отидем накъдето пожелаем?
— Да.
— А какво ще стане с оръжията и конете ни?
— Сега ще си ги получите. Поразяващата ръка не е крадец или разбойник, който си присвоява чужда собственост.
— Уф, уф! А ще вървите ли по дирите ни, за да разберете накъде ще яздим?
— Не, давам ти думата си.
— Уф, уф! Поразяващата ръка никога не е нарушавал думата си. Той е най-благородният сред бледоликите. Щом се завърнем във вигвамите си, веднага ще разкажем как е постъпил.
— Има много други бледолики, които мислят също като мен. Ето къде са оръжията ви, а ей там стоят вашите коне. Препускайте накъдето искате! Но ние строго ще охраняваме това място. Останете ли наблизо, или завърнете ли се, за да се промъкнете тайно до нас, куршумите ни ще ви посрещнат.
— Ще препуснем обратно, без дори да се огледаме назад. Хау!
До този момент никой от белите не ми се противопостави, макар и с една дума. Но ето че Паркър се приближи до мен и ме попита:
— Сериозно ли говориш, сър?
— Разбира се.
— И наистина ли искаш да им върнеш свободата?
— Да.
— Не ми се сърди, сър, но съм длъжен да ти кажа, че ще направиш грешка, която…
Тогава го прекъснах строго с краткия въпрос:
— Вече знаеш кой съм, нали?
— Йес.
— Не съм онзи мистър Чарли, когото смятахте за полуидиот и кръгъл глупак, нали?
— Не, ти си Поразяващата ръка, сър.
— Тогава мълчи и не се опитвай да ме наставляваш или да критикуваш постъпките ми! Може да си добър човек и доста сносен уестман, но критиката ти съм я бил надраснал още преди кракът ми да стъпи в Дивия запад. Онзи, който взема Хататитла, Светкавицата, прочутия жребец на Олд Шетърхенд за гальотаджийска кранта, няма право да дръзва да ме поучава. Баста!