— Така постъпи Поразяващата ръка, когото воините на команчите смятат за свой враг. А някой от тях подозира ли, кой бе другият, преследваният от нас бледолик?
Отговориха му отрицателно.
— И все пак всички ние често сме слушали да се говори за този бледолик.
— Видях го да минава през нашия бивак, сякаш куршум го не лови и никакво оръжие не може да го рани, но не го познавам — подхвърли вождът.
— Косата му е дълга и бяла като снега на планините. Не забеляза ли?
— Забелязах.
— Над деветдесет зими са вдълбали бръчките си по лицето му. Има само един-единствен бледолик с толкова години на гърба и такава бяла коса, който да е толкова храбър ездач, че невредим да премине с жребеца си между десет пъти по петдесет вражи конници.
— Уф, уф! — възкликна вождът. — Изглежда, моят червенокож брат има предвид Олд Уобъл?
— Да, него имам предвид.
— Значи той е бил, той е бил! Добрият дух ни беше изоставил, когато този човек ни избяга. Няма друг все още жив бледолик, който толкова често да е проливал кръвта на червенокожите мъже, както това дългокосо и беловласо куче. Ако ни беше паднал в ръцете, щяха да се разнесат ликуващи викове навсякъде, където се издигат шатрите на команчите. Но той ни се изплъзна само временно. Пак ще го срещнем и сигурно ще го заловим. Може би това ще стане още утре или на по-следващия ден!
— Ще изпратиш ли подир него други по-многобройни воини?
— Не.
— Ами какво тогава?
На този безспорно малко неуместен въпрос вождът отговори, кажи-речи, развеселено, като направи пренебрежително движение с ръка:
— Моят червенокож брат е обикновен воин, но въпреки това се осмелява да разпитва върховния военен вожд на ракуросите какво възнамерява да прави. Не е твоя работа да задаваш подобни въпроси, но все пак ще ти отговоря, за да разбереш, че имам намерение да ви простя неуспеха. Не е необходимо да преследваме Олд Уобъл, защото той сам ще дойде.
— Няма да дойде — възрази воинът, въпреки че бе смъмрен от вожда.
— Ще дойде! — извика Вупа-Умуги с тон на най-дълбоко убеждение.
— Но ние знаем, че няма да дойде.
— Искал е да доведе помощ, за да освободи пленника, който лежи вързан с ремъци отсреща на острова. Натъкнал се е на десетина бледолики, чийто предводител е Поразяващата ръка. Те сигурно ще дойдат.
— Ще трябва главите им да не са в ред, за да повярват, че единайсет бели ще могат да ни победят!
— Поразяващата ръка е с тях. Бледолики, предвождали от него, поемат всякакъв риск.
— Те не знаят къде сме.
— Ще го научат.
— Кой ли ще им каже?
— Вашата диря, която ще проследят.
— Поразяващата ръка обеща да не търси следите ни.
— Въпреки това ще го направи.
— Не, той не лъже. Никой никога досега не е чувал белият ловец да е нарушавал дадената дума.
— На моя млад червенокож брат би приличало повече да мълчи, отколкото да противоречи на вожда си в присъствието на по-възрастни воини.
Това бе ново строго смъмряне, но Вупа-Умуги не беше обичан от хората си и те се радваха на раздразнението му. Команчът забеляза окуражаващите погледи на своите другари и продължи:
— Знам, че по години не мога да се меря със старите и мъдри мъже, но тъй като никой от тях не е бил на онова място и не е разговарял с Олд Шетърхенд, а аз бях онзи, на когото той даде честната си дума, вярвам, ще ми разрешите да кажа какво чух там от него и от другите бели.
Ето че тогава се обади един сивокос индианец, който седеше до вожда и несъмнено бе най-възрастен от всички:
— Нека моят брат спокойно говори. Когато бойната секира е изровена, може да се окаже важно всичко, което иначе ни се струва излишно, а най-важното за нас е да срещнем Поразяващата ръка. Там, където го види човек, винаги наблизо е и Винету, вождът на апачите. Заедно ли бяха двамата?
— Не, той не беше там — отвърна воинът, който видимо се почувства горд, че старият го взе под закрилата си.
— А не се ли намираше нейде наблизо?
— Не забелязахме никаква следа от него.
— Какви думи използва Поразяващата ръка, когато ви даваше обещанието си?
Воинът се позамисли и после отвърна:
— Казах му следното: «А ще вървите ли по дирите ни, за да разберете, накъде ще яздим?» Той ми рече: «Не, давам ти думата си.» Това е съвсем точно отговорът му, който моят стар брат пожела да научи.
— Когато Поразяващата ръка говори така, е все едно, че е пушил лулата на клетвата. Той ще спази обещанието си и няма да ви преследва. Хау! Моите млади братя могат да се отдалечат. Вече знаем, каквото искахме да научим.
Двамата команчи се оттеглиха, а заедно с тях и всички други, които, макар и почтително, се бяха приближили до огъня, подтиквани от любопитство. Тъй като тук бяха дошли и хората, седящи допреди малко край огъня, до който трябваше да се промъкне Олд Уобъл и следователно там нямаше нищо за подслушване, предположих, че Стария ще се върне на сборното място. Веднага се оказа, че предположението ми е правилно, понеже в този миг се разнесе четирикратното жабешко квакане по начина, по който се бяхме уговорили.