— Струва ми се, че искаш да се върнем в лагера ни — обади се Олд Уобъл.
— Че къде другаде?
— Хм-м! Вероятно ще ми се присмееш, но тайно в себе си си въобразявах, че незабавно ще освободим Сигурната ръка.
— Наистина дръзко въображение.
— Защото обстоятелствата са по-други, отколкото си мислех. Ако пленникът не беше на острова, а на този бряг, освобождаването му щеше да е въпрос на броени минути.
— Не те разбирам.
— Тогава ще се изразя другояче: промъкваме се… разрязваме ремъците… скачаме на крака… побягваме… индианците подир нас… тичаме до нашия лагер… мятаме се на конете… препускаме в галоп… и готово!
— Звучи тъй, сякаш подобни неща се извършват безкрайно лесно. Нима си освобождавал вече някой пленник по подобен начин?
— Аз не, но ти! Такива номера си вършил даже неколкократно.
— Това не е причина да си мислим, че все така ще става и че винаги ще имам успех. Трябва да се съобразяваме с обстоятелствата, които рядко си приличат.
— Съжалявам! Открито и честно ще си призная, че много ми се искаше да се появя пред нашите спътници с вече свършена работа, още повече че всички те не са истински уестмани.
— С други думи, доста ти се искаше да се изфукаш?
— Наречи го, както искаш! Вярвам, че не е никакъв позор заедно да измъкнем измежду сто и петдесет индианци един пленник, обречен да умре на кола на мъченията.
— Не, не е позор!
— Ето, виждаш ли! А сега тази моя радост отива по дяволите!
— Защо?
— Защото вероятно Сам Паркър, Джош Холи и другите ще ни помагат.
— Няма да ни помагат в истинския смисъл на думата. Ще подсигуряват тила ни при отстъпление. Това е всичко.
— Наистина ли?
— Да. Олд Шуърхенд ще бъде освободен само от нас двамата, от теб и от мен.
— Така ми харесва, страшно ми харесва.
— Но при условие, че действително си толкова добър плувец, колкото твърдиш!
— Като риба съм, като риба съм ти казвам. Това е ясно. Значи при изпълнението на този план ще трябва да плуваме?
— Да, тъй като се налага да отидем на острова.
— Вярно! А няма никакви лодки!
— Не можем да използваме каквато и да било лодка, защото ще ни забележат. И тъй, решаваш ли се да преплуваш от отсрещния бряг на езерото до острова и обратно?
— Що за въпрос! Казвам ти, че с плуване ще стигна до луната, стига дотам да има достатъчно вода.
— Добре! Тогава работата е много проста. Стигаме до острова, обезвреждаме двамата пазачи, освобождаваме Сигурната ръка от ремъците и заедно с него плуваме обратно.
— Какво… как… какво?
Той се спря, хвана ме за лакътя и продължи:
— Тая работа за теб е толкова лесна и бърза, като да попариш чай!
— Ами преди малко и според теб всичко щеше да стане «за броени минути» и готово!
— Да, но това беше съвсем друго! Мислех да го освобождавам по суша, а не по вода. В този случай преди всичко трябва да знаем дали Сигурната ръка също умее да плува.
— Несъмнено ти ще знаеш най-добре. Нали го познаваш!
— Все още не съм го виждал как плува.
— Тъй ли? Не е и необходимо, защото уестман като Сигурната ръка несъмнено е добър плувец.
— Но той е вързан, а това нарушава кръвообращението. Дали ще е в състояние да си служи с ръцете и краката така, че веднага да може да преплува езерото заедно с нас?
— Мисля, че ще може, защото за него казват, че бил изключително як мъж.
— Така е. И тъй, разбрахме се — той незабавно ще се хвърли във водата и ще ни последва. Но звездите, звездите!
— Какво им е на звездите?
— Не забелязваш ли, че стават все по-ярки?
— Наистина.
— Е, ами те се отразяват във водата, това е лошото.
— Нали току-що искаше да плуваш до луната. Изглежда, тя не те смущава толкова, колкото звездите.
— Струва ми се, че си решил да се покажеш духовит. Във всеки случай много добре разбираш, какво искам да кажа. Отраженията на звездите във водата ще ни издадат.
— На кого?
— На пазачите на острова.
— Не ми се вярва.
— Но е така! Помисли само, езерото с отразените в него звезди се е ширнало съвсем гладко пред очите им. При най-малкото движение във водата ще се образуват вълни и отраженията ще започнат да се люшкат насам-натам. Приближим ли се, плувайки, целият отразен в езерото звезден небосклон така ще се разлюлее, че вниманието на пазачите неминуемо ще бъде привлечено.
— Това какво вреди?