След известно време той започна да чувства как мускулите на ръцете му се схващат. Добре познавах този извънредно опасен симптом за човек, който трябва да спасява живота си с плуване и го подканих:
— Обърнете се по гръб и плувайте само с краката. Така ръцете ви ще си отпочинат!
Той последва съвета ми и досегашната ни бързина значително намаля. Тогава и аз заплувах по гръб, за да наблюдавам преследвачите ни. Все още всички бяха зад нас. Водата така вреше и кипеше от плуващи индианци, че най-вероятно команчите до един бяха наскачали в езерото. И да бяха останали някои на брега, те сигурно се брояха на пръсти. Един от плувците се беше приближил на около стотина крачки от нас. Сигурната ръка го видя и каза:
— Трябва да побързаме. Тъй се придвижваме твърде бавно. Ще опитам пак да се обърна по корем.
Така и направи, но скоро ми призна:
— Сър, изтръпват ми ръцете. Продължавайте сам и ме оставете!
— Да изоставя Сигурната ръка! И през ум не ми минава! Легнете напреки върху мен. Ще ви нося.
— Твърде съм тежък.
— Но не и за мен.
— Ще напредваме много бавно и червенокожите ще ни настигнат.
— Нека изчакаме да видим. И тъй, моля ви!
Едва след неколкократно повтаряне той изпълни желанието ми. Вярно, че не беше лек, но все пак продължихме напред. Въпреки всичко първият индианец все повече ни догонваше. Изглежда, досега само се беше забавлявал, защото в този момент се хвърли напред с такава сила, ловкост и издръжливост, които не оставиха у мен и място за съмнение, че ще ни настигне. Наистина той беше сам, другите изоставаха все по-назад. Ако отсреща не горяха лагерните огньове, в тъмнината щеше да е доста трудно да го видим. Вярно, че светлината им не достигаше нито до него, нито до нас, но в далечината те образуваха зарево, на чийто фон главата му от време на време се открояваше. Индианецът несъмнено имаше отлично зрение, тъй като не ни губеше от очи сред обширната водна площ.
Когато оставихме зад гърба си около три четвърти от разстоянието, той се намираше най-много на трийсетина крачки от нас и нададе пронизителен боен вик.
— Догонва ни! — обади се Сигурната ръка. — Вината е моя. Не съм виждал още плувец като вас, но да росиш във водата тежест от стотина килограма, това няма да издържи и най-силният мъж.
— Pshaw! Водата ми помага да ви нося и не се страхувам от откъсналия се напред индианец.
— Аз също. Приближи ли се, загубен е. Имам нож, а и отново започвам да чувствам ръцете си.
— Оставете го на мен! Аз не съм бил вързан толкова време.
— Искате да го убиете? Самият аз не обичам да проливам кръв, ако не е абсолютно необходимо.
— Съвсем на същото мнение съм. Ще го ударя по главата и ще го взема с нас на сушата.
— Сър, това може да бъде извършено само от един ловец и името му е Поразяващата ръка. Аз, разбира се, също имам мускули и жили, но искам ли да зашеметя някого, трябва да го ударя два-три пъти.
— Не всичко зависи само от силата. Ще можете ли да продължите да плувате?
— Да, отпуснете ме във водата, вероятно пак ще потръгне.
— Вероятно! А на всичко отгоре искате да се счепкате с този индианец. Само един Олд Шуърхенд може да има такава вяра в силите си.
— Изглежда, моето име ви е добре познато. Мога ли да науча вашето?
— Ей сега ще ви «покажа» как се казвам. Опитайте първо дали ще можете да продължите сам!
Опитът излезе сполучлив. Ръцете не отказаха да му служат. Несъмнено положението ни беше твърде особено. Двама бели плуваха по едно езеро преследвани от банда индианци и разговаряха помежду си, сякаш се намираха в някой от нюйоркските салони и се поклащаха в своите люлеещи се столове! Така можеха да постъпват само уестмани!
Докато Сигурната ръка отново опитваше силите си, ние не бяхме напреднали кой знае колко. Червенокожият бързо се приближаваше и пак нададе победоносен вик.
— И тъй, оставете го на мен и ако желаете, гледайте — помолих аз моя спътник. След това се обърнах и заплувах в обратна посока.
Противникът ми видя, че се каня да го нападна, и спря. Високо вдигна ръката си с ножа и извика:
— Тук е Вупа-Умуги, вождът на команчите. Ножът му ще изяде и двете бели псета!
Аха, значи беше той! Толкоз по-добре. Досега не ми бе възможно да различа чертите на лицето му.
— А тук е Поразяващата ръка, за когото ти каза, че нямало да ти се изплъзне — отвърнах аз. — Опитай да видиш, дали си бил прав!
— Поразяващата ръка! Поразяващата ръка! — възкликнаха в един глас Олд Шуърхенд и индианецът, а вождът добави: