— Мистър Кътър, да не би това да се отнася до мен?
— А ти да не си мечка или говедо?
— Навярно не съм. И теб не съветвам да ме смяташ за подобно създание. А що се отнася до метода ти да питаш мистър Шетърхенд вместо да сумтиш, той едва ли държи кой знае колко на излишни въпроси.
— Олд Уобъл никога не пита излишно, запомни това! Задам ли някакъв въпрос, винаги става дума за такива неща, които представляват интерес за всички и от които всеки може да се поучи. Веднага ще ти го докажа. Внимавай! — Той се обърна към мен и продължи: — Например от снощи нещо остана за мен неясно, сър. Мога ли да те помоля да ми го обясниш?
— Разбира се.
— След като подслуша разговора край огъня на вожда, а после се измъкна от водата, ти донесе нещо със себе си. После го домъкна в нашия лагер и го скри в околния гъсталак. Какво беше то?
— Тръстиката, под която бях скрил главата си.
— О, тъй си и помислих! А защо не я захвърли още там?
— За да не я намерят червенокожите.
— Тъй, хм-м! А имаше ли причина да я криеш от тях?
— Естествено. Обикновено човек нищо не върши без причина.
— Да, ти не вършиш, но познавах хора, които не можеха да назоват нито една причина за която и да било от постъпките си. Изглежда, такива хора има и до ден-днешен. Ами какво щеше да ни навреди, ако индианците бяха открили отрязаната тръстика?
— Щяха да разберат, че са ги подслушали.
— Само от това малко снопче тръстика?
— Да. Кой може да го е отрязал? Никой от тях. Къде е била отрязана тръстиката? Щяха да потърсят мястото и сигурно щяха да го открият. А оттам моята двойна диря водеше към храсталака, където се беше скрил ти. И това място щяха да открият.
— Но твърде късно, защото си бяхме тръгнали!
— Вероятно все още нямаше да сме освободили мистър Шуърхенд. Ако намереха снопа, преди да стъпя на острова, щеше да е невъзможно да го измъкнем оттам, защото щяха да вдигнат на крак целия лагер.
— Вярно! Мога да си го представя. Значи това е причината?
— Не само това. В този случай не мислех само за мистър Шуърхенд, но и за бъдещето.
— В какъв смисъл?
— Знаем какво научих, докато подслушвах вожда. Това, което чух, е много важно за нас. Ако червенокожите разберяха, че съм ги подслушал, цялото огромно предимство, което смятах да спечеля за нас, щеше да отиде по дяволите.
— Мислиш, че щяха да успеят да си направят този извод от снопчето тръстика?
— С лекота.
— Охо! Аз съм стар, беловлас и опитен мъжага, но ако бях на мястото на команчите, намерили снопчето, щях да си помисля най-много, че наоколо се е навъртал някой непознат и е наблюдавал лагера. Много вероятно изобщо нямаше да си задам въпроса, дали е подслушвал някакъв си разговор.
— Не се прави на по-малко проницателен, отколкото си всъщност, мистър Кътър! Сигурно щеше добре да поразмислиш.
— Разбира се, че щях да размисля. Но до какво ли заключение щях да достигна?
— До правилното. Убеден съм. А и да не отгатнеше истината снощи, това щеше да стане днес на дневна светлина, когато всичко може да се види съвсем ясно, още повече щом веднъж се е породило някакво подозрение. Постави се на мястото на някой от индианците. Какво би трябвало да се попита той?
— Най-напред кой е бил непознатият.
— Сега вече го знаят. Знаят много добре, че сме открили и наблюдавали лагера им. Но дали сме ги подслушали и сме научили нещо от разговорите им? За тях този въпрос е най-важният. Ето че намират тръстиковия сноп и мястото, където съм го отрязал. Виждат, че там съм нагазил във водата. Защо ли съм влязъл във водата и за какво ми е бил необходим снопът? За маскировка. Веднага ще си го помислят, понеже подобен начин на маскиране им е не само познат, а дори са майстори в него. С тръстика ще взема да се маскирам само тогава, когато имам намерение да се скрия в тръстиката. И тъй, намирал съм се в крайбрежната тръстика. Но къде? Разбира се, недалеч от огъня, който е горял най-близо до брега — значи там, където е седял вождът. Ще почнат да търсят. Водата е бистра, тъй че ще забележат мястото, където вчера се бях заровил в тинята. Оттам лесно може да се чуе всичко, което се говори край огъня. Следва изводът, че несъмнено съм го чул. А сега по-нататък: по кое време съм бил там, какви разговори са се водили и следователно какво съм узнал?