Прехвърлихме се с съседното малко помещение. Като казвам «прехвърлихме се» имам предвид Тресков, Хамердал, Холбърс и себе си. Нямах намерение да допусна и други хора да слушат разговора ни, защото сред тях много лесно можеше да има и някой съмнителен субект, който да ни провали плановете. Но и никой друг от присъстващите не се опита да ни последва.
Щом се настанихме на една маса, където никой не можеше да ни подслушва, без заобикалки казах:
— Мешърс, познавам крадеца и понеже искам да ви кажа името му, ви доведох тук. Не е необходимо да го чуват и другите посетители, защото не е изключено сред тях да се намира някой, който да го предупреди. Този тип го видях съвсем случайно, след като беше осребрил един от чековете, издаден за пет хиляди долара.
— Какво? Направо пет хиляди? — разгневи се Дик Хамердал. — Дяволите ще го вземат този негодник, ако пропилее сумата, преди да сме го заловили Как се казва този човек?
— Сигурно е имал вече различни имена. Запознах се с него, когато носеше името Дъглас.
— Дъглас? — намеси се Тресков. — И на мен ми е известно това име. Ха, де да е онзи Дъглас, когото търся!
— Търсите човек с такова име? — попитах аз.
— Да. Това ще рече, че споменатото име е едно от многото, които вече е използвал. Но тъй като сте го виждал, сър, ще можете ли да ми опишете как изглежда?
— Дори съвсем точно. Два дена прекарахме заедно.
Описах му «генерала».
— Всичко съвпада, съвпада с подробности! — възкликна той. Ще ви кажа съвсем поверително, че пристигнах в Джеферсън Сити, за да го заловя. Научихме, че по всяка вероятност ще се отправи насам. Мистър Шетърхенд, къде се запознахте с него?
— В Ляно Естакадо. Той и там побърза да се прояви като крадец.
Разказах им накратко историята.
— Само петдесет удара ли отнесе? — попита със съжаление в гласа Тресков. — Било е твърде малко. На него работата му е много по-нечиста, отколкото си мислите. Трябва да го заловя, не бива да ми се изплъзне!
Няма защо да се тревожите, сър. Вече открих следите му.
— Накъде водят?
— Далеч оттук! Толкова далеч, че вие може би ще се откажете да го преследвате.
— Нямам такова намерение. На времето гоних онзи пират надлъж и на шир през целия континент. Ще положа не по-малко усилия, за да заловя и «генерала». И тъй, кажете ми къде иска да отиде?
— Нагоре към Роки Маунтънс[14].
— Наистина ли? С толкова много пари в джоба?
— Въпреки това! Този човек е твърде умен, за да остане в източните щати, да прогуляе парите и да се изложи на опасността да бъде заловен.
— Но Скалистите планини се простират през целите Съединени щати. Не знаете ли точно към кое място е решил да се отправи?
— Знам, а и вие го знаете.
— Аз ли? — попита той учудено. — Че откъде ли бих могъл да го науча?
— От същия човек, който ми го каза и на мен, а именно от Тоби Спенсър.
— Спенсър… Спенсър… та кой ли се казваше… аха, имате предвид вчерашния грубиян, когото вие тъй великолепно «любезно» изпроводихте да си ходи, нали?
— Да. Нали чухте разговора му с мен? Какво предложение ми направи?
— Да тръгнете с него за «парка» на Сан Луис?
— Да. И «генералът» отива там.
— Спенсър ли го каза?
— Нима ви се е изплъзнало?
— За пръв път чувам, че е споменавал за «генерала». Сигурно в този момент вниманието ми е било отвлечено от нещо друго. Значи и «генералът» се кани да отиде нагоре в планините?
— Естествено! Та той е предводителят на тези типове, които очевидно имат намерение да образуват разбойническа банда. Мистър Тресков, нима искате да тръгнете подир такива хора и да рискувате да се озовете в опасна близост с тях?
— Никакъв риск няма да ме изплаши само и само да го заловя.
— Тогава дори и да оставим настрана онова, което знам за него, той трябва да е някой страшно голям престъпник.
— Наистина е такъв. Бих могъл да ви разкажа какви ли не истории за него, но не му е тук мястото. А и нямаме излишно време.
— Но помислете само какво означава да се предприеме едно пътуване нагоре към «парковете»! Ще трябва да прекосите територията на осагите!
— Сигурно е, че нищо лошо няма да ми сторят!
— Тъй ли мислите? Напоследък отново са се разбунтували. Те са част от голямото племе на сиусите, а какво значи това, са ви показали още на времето оглаласите[15]. И още един въпрос: имате ли придружители?