— Хм-м! Сам съм, но ми се струва, че мога да разчитам на мистър Хамердал и мистър Холбърс.
— Защо на нас? — попита дебелият Дик.
— Защото вашите пари са в джоба му. Или може би искаш да му ги оставиш, сър?
— И през ум не ми минава! Ако парите бяха наши, по-лесно можехме да се простим с тях, ала те принадлежат на лелята на Пит Холбърс и ето защо заради нея трябва да си ги възвърнем.
— Тогава имаме една и съща цел и не мога да повярвам, че ще ме оставите да яздя сам и да действам вместо вас.
— Една цел или не, ние тръгваме с теб.
— Чудесно! Значи сме трима. Това утроява надеждата ми да заловя «генерала».
— Дали я утроява или не, е все едно, но ако ми падне в ръцете, за него няма да има измъкване. Не си ли на същото мнение, Пит Холбърс, стари Куне?
— Скъпи Дик, щом мислиш така, тогава тръгваме и ние, вземаме му парите, напердашваме го здравата и после го предаваме на мистър Тресков, който може да му избере някоя по-хубава бесилка. И тъй, тримата потегляме на път, но кога?
— По този въпрос ще трябва най-напред да поразмислим. Може би мистър Шетърхенд ще ни даде някой добър съвет — обади се Тресков.
— С удоволствие — отзовах се аз. — Съветът ми гласи: не тръгвайте трима, мистър Тресков, а ме вземете с вас.
— Какво? — попита той, като бързо вдигна поглед. — Наистина ли искате да дойдете с нас?
— Разбира се! И Винету ще ни придружи.
— Ах, Винету! И той ли е тук в Джеферсън?
— Не, но е наблизо.
— И вие мислите, че ще се присъедини към нас?
— Съвсем сигурно. Имахме намерение да съберем тук сведения за един човек и после да го посетим, освен ако не е някъде много далеч. Научихме, че е тръгнал нагоре към Колорадо и решихме да го последваме. А този път съвпада с вашия, затова не бива да си мислите, че правим някаква жертва.
— Дори и да не говорим за жертва, все пак ни правите голяма услуга. Значи вече сме петима.
— А по-късно ще станем шестима.
— Шестима ли? Кой е шестият?
— Онзи, за когото разпитвахме в града. А чуете ли името му, ще видите, че компанията му ще бъде за вас направо добре дошла. Той е Сигурната ръка.
— Какво? Дори и Сигурната ръка ли ще дойде? Е, тогава «генералът» може да върви където си ще, пак ще го намерим! Дик Хамердал, нима не се радваш, че с нас ще бъдат трима такива мъже?
— Дали се радвам или не, е все едно, но съм направо възхитен, че ще мога да бъда в подобна компания. Какво ще кажеш ти по въпроса, Пит Холбърс, стари Куне?
— Ако мислиш, че това за нас е чест, тогава съм съгласен с теб, драги Дик, и предлагам да не се мотаем излишно в туй загубено селище, дето му викат Джеферсън Сити.
Добрият Пит Холбърс имаше обичай да говори единствено тогава, когато го попиташе неговият «скъп Дик», а и в такъв случай отговорът му съдържаше само съгласието му. Сега обаче той се бе решил да положи усилия, за да направи дори едно предложение. Отвърнах му:
— Наистина тук няма да губим никакво време, но не бива да пропускаме нищо, което сме длъжни да вземем предвид. Преди всичко става въпрос за конете. Вие двамата се канехте да отидете на изток, следователно навярно нямате коне, а?
— Нямаме коне ли? Мистър Шетърхенд, значи зле познаваш Дик Хамердал! Ако някога му се наложи да се раздели със своята добра стара кобила, това става в краен случай. Взех я със себе си, а и конят на Пит Холбърс е тук. Канехме се да ги оставим на нечии грижи, а на връщане щяхме да си ги приберем. Сега вече тази работа е излишна.
— Добре! Значи вие двамата имате коне. Ами траперското ви облекло?
— Вярно, че се простихме с него. Ще тръгнем тъй, както сме в момента.
— А чадърите? — попитах на шега.
— И тях ще вземем, нали са платени. Онова, за което съм платил, е мое, а което е мое, мога да го взема със себе си, без полицията да има някакво право да си навира носа в тези неща.
— Well! Ами оръжия?
— В странноприемницата са.
— Значи всичко е наред. Ами вие, мистър Тресков?
— Имам един револвер. Всичко друго ще трябва да си купя. Ще ми помогнете ли в покупките?
— С удоволствие. Тук ще си набавите пушка и муниции, но кон едва в Канзас Сити или Топика.
— Ще минем ли оттам?
— Да. Няма да започнем да яздим веднага, а отначало ще пътуваме с парахода. Първо, тъй ще е по-бързо и второ, ще запазим силите на животните. Ако Сигурната ръка постъпи умно, ще тръгне нагоре покрай Рипъбликън Ривър. Ние също ще следваме този път. Ще бъде такава езда, за която ще са необходими добри коне.
— Знаете ли кога потегля параходът оттук?
— Струва ми се утре, малко след пладне. Значи разполагаме с целия предобед за нужните приготовления. Но трябва да съберем някои сведения, а това не бива да се отлага за утре.