— Какви сведения?
— Съвсем сигурно «генералът» вече е отпътувал оттук. Следователно излишно е да полагаме усилия да го търсим. Но добре ще е да научим кога, как и в каква посока Тоби Спенсър и петимата му съучастници ще напуснат или са напуснали града.
— Мога да ви кажа, сър. Заминаха с влака в два часа.
— А-а! Значи с влака? За Сент Луис[16] ли отпътуваха?
— Да, с мисурийския влак за Сент Луис. Вие да не сте помислил, че ще тръгнат с «генерала»?
— Разбира се!
— Но, сър, не може да е вярно! Той смята да се изкачи нагоре към «парка» на Сан Луис, което ще рече на запад, а те отпътуваха на изток.
— Така е. Те са тръгнали в обратна посока, за да могат после толкова по-бързо да се придвижат напред. Съвсем ясно е, че смятат да вземат влака от Сент Луис за Канзас.
— По дяволите! А къде възнамеряват да се срещнат с «генерала»?
— Вече са се срещнали.
— Какво? Значи мислите, че…че…той е тръгнал с тях?
— Да. Къде видяхте Тоби Спенсър?
— На гарата. Седеше с петимата негодници в купето. Изглежда, ме помнеха още от снощи, защото подигравателно ми се захилиха от прозореца.
— Един обаче не ви се е хилил, а е гледал да седи по-далеч от прозореца.
— «Генерала» ли имате предвид?
— Да, мистър Тресков, твърдо съм убеден, че е отпътувал заедно с тях.
— Ах, ако е така! Щях напразно да търся този тип тук из града, а когато е заминавал, съм бил най-много на пет крачки от вагона, където е седял!
— Сигурно!
— Ама че досадно! Но ако променим плана си, все още може да се поправи този пропуск.
— Как?
— Като не пътуваме с парахода, а още тази нощ вземем следващия влак за Сент Луис.
— Не бих дал подобен съвет. Дори само заради конете ми се иска да се откажем от железницата. Освен това Винету не е тук. Ще трябва да изпратим някой да го извика. И трето, твърде е възможно тези негодници да не заминат веднага от Сент Луис, а по някаква причина да се забавят в града. В такъв случай ние ще тръгнем оттам преди тях и няма да знаем накъде да се отправим.
— Вярно!
— Разбирате го, нали? Така можем да си провалим целия план. Не, онези, които искаме да спипаме, трябва да са пред нас, а не зад нас. После ще проследим дирите им и няма да е възможно да се заблудим. Съгласни ли сте, мешърс?
— Да — отговори Тресков.
— Дали сме съгласни или не, е все едно — заяви Дик Хамердал, — но ще постъпим точно така, както ти каза. По-добре да следваме теб, отколкото нашите глупави глави. Пит Холбърс, стари Куне, какво ще кажеш по този въпрос?
Ловецът му отвърна по своя безизразен начин:
— Ако мислиш, че имаш глупава глава, то аз нямам нищо против, драги Дик.
— Говориш щуротии! Аз споменах за «нашите глави», а не за моята.
— Постъпваш много несправедливо! Как можеш да говориш за някоя глава, която изобщо не е твоя собственост, а моя? Аз никога не бих си позволил да кажа за твоята глава, че е глупава, но тъй като ти сам си го казваш, сигурно го знаеш по-добре от мен, скъпи Дик.
— Дали съм ти скъп или не, е все е едно, но ако ме обиждаш, няма още дълго да ти бъда такъв. Я сега ни кажи, мистър Шетърхенд, за нас двамата днес има ли друга някаква работа!
— Не виждам каква. Елате утре с конете си на пристана. Това е всичко, което имам да ви казвам. Но за малко щях да забравя нещо важно — тъй като са ви обрали, сигурно нямате пари, нали?
— Сър, да не би да ни дадеш някой заем?
— С удоволствие.
— Благодаря! Ако имаш нужда от пари и ние можем да ти заемем. Дори ще ти оставя на разположение цялата си кесия и проявиш ли добрината да я приемеш като подарък, това ще бъде за мен голяма чест.
При тези думи той извади от джоба си обемиста добре натъпкана кожена кесия и я хвърли на масата тъй, че тя силно иззвънтя. Звукът беше на чисто злато.
— Ако я взема, тогава ти няма да имаш нищо — отговорих му.
— Няма значение, защото и Пит Холбърс притежава една също толкова голяма и също толкова пълна кожена торбичка. Проявихме достатъчно разум, за да приберем в портфейлите си само ценните книжа. Няколко хиляди долара превърнахме в златни късчета и ги натъпкахме в тези кесии. Следователно можем да заплатим всичко, от което имаме нужда. А сега сигурно не ще е зле да легнем да спим, защото до Канзас Сити навярно няма да имаме възможност да спим кой знае колко. Известно е, че на парахода човек не може да мигне. Хайде, Пит Холбърс, стари Куне! Или имаш желание още да поостанеш?
— Хм-м! Поразмисля ли както трябва, ми става ясно, че бирата, която тече от бъчвата на майка Тик, е такава течност, в която едва ли ще можем да се къпем горе в Скалистите планини. Или не я харесваш, скъпи Дик?
16
За разлика от Сан Луис в Южно Колорадо, тук става въпрос за известния Сент Луис в Мисури, наричан тогава «Врата към Запада». Б. пр.