— И през ум не ми минава!
— Изобщо няма да те питаме какво ти минава през ума и какво не, защото занапред ще се съобразяваш с нашия ум и с нашите желания. Я ми кажи, всъщност кой е Вава Дерик, за когото понякога говори жена ти? Много ми се иска да разбера!
— Питай самия него!
— Излишно е! «Вава» е дума от езика на моките и затова предполагам, че тя е индианка от племето моки и той е неин брат.
— Нямам нищо против!
— Но аз мисля, че ти си имал нещо против този брат.
— Мисли, каквото си щеш.
— Против него и против семейство Бендър!
— По дяволите! — извика изплашено той.
— Моля те, не се вълнувай! Какво знаеш в общи линии за това семейство? Питам, защото се търси някой си Фред Бендър.
Той се изплаши така, че не можа да отговори.
— Та за същия този Фред Бендър казват, че бил отвлечен от тебе при осагите, които все още имат да уреждат една сметка с теб.
— Сметка ли? Представа си нямам!
— Заедно с онзи знаменит «генерал» сте сключили с тях сделка за различни кожи, която, ако се провали, може да ти струва живота.
— Не познавам никакъв генерал!
— Разправят, че във връзка с онази сделка двамата с него сте убили няколко осаги.
— Невероятна фантазия имаш, мистър Шетърхенд!
— О, не! Както знаеш, при мен е Мато Шако. И той вече те видя, но не каза нищо, за да не ни развали удоволствието.
— Тогава продължавай да се забавляваш, само мен ме остави на мира! С теб нямам никакво вземане-даване!
— Моля, моля! Ако искаме да се забавляваме, ти не бива да липсваш. На теб се пада да играеш главната роля!
— Тогава кажи в името на сатаната, какво всъщност искате от мен!
— Абсолютно нищо. Ще ми се само да ти покажа един човек.
— Кой е той?
— Един индианец. Любопитен съм да видя дали го познаваш. Я го погледни!
Направих знак на Колма Пуши. Тя се приближи и се изправи пред него.
— Добре го огледай! — подканих Тибо — Познаваш го.
Двамата впиха погледи един в друг. По изражението на Тибо разбрах, че през ума му мина определено подозрение, но не каза нищо.
— Може би ще ме познаеш, ако ме чуеш да говоря — каза Колма Пуши.
— Хиляди дяволи! — извика той. — Кой… кой си ти?
— Не се ли сещаш?
— Не… не… не!
— Спомни си за Девилс Хед! Там се разделихме, убиецо!
— Уф, уф! Нима мъртвите отново възкръсват? Не може да бъде!
— Да, мъртвите възкръсват! Аз не съм мъж, а жена.
— Не може да бъде! Не може и не бива да е истина!
— Но е истина. Аз съм Техуа Бендър!
— Техуа, Техуа Бендър!
Той затвори очи и остана да лежи безмълвно и неподвижно.
— И ти ли го позна? — тихо попитах Колма Пуши.
— Веднага! — каза тя.
— Искаш ли още да разговаряш с него?
— Не, засега не.
— А със сестра си?
— Да.
Хванах жреца под мишниците, вдигнах го и го поставих с лице към най-близкото дърво. Там го вързахме, без да обели и една дума. Много му беше дошло. Появяването на жената, която бе смятал за мъртва, го бе съкрушило.
Колма Пуши седна до сестра си и аз бях извънредно любопитен да видя как ли щеше да се държи умопобърканата, щеше ли да я познае?
— Токбела, мила Токбела! — каза Колма Пуши, като улови сестра си за ръката. — Познаваш ли ме? Сещаш ли се коя съм?
Жената не отговори.
— Токбела, аз съм твоята сестра, сестра ти Техуа!
— Техуа! — безизразно промълви умопобърканата.
— Погледни ме! Погледни ме! Ти трябва да ме познаеш! Токбела изобщо не вдигна поглед.
— Кажи й името на твоя по-малък син — прошепнах на Колма Пуши.
— Токбела, слушай! — поде тя. — Фред е тук. Фред Бендър е тук!
При тези думи умопобърканата вдигна очи, задълго втренчи поглед в нея и макар все още неразбиращо повтори името:
— Фред Бендър… Фред Бендър!
— Познаваш ли Етърс, Даниъл Етърс?
Тя потръпна и отговори:
— Етърс… Етърс… зъл човек… много зъл човек!
— Той уби нашия Вава Дерик! Чуваш ли? Вава Дерик!
— Вава Дерик? Къде е моето сватбено венче, моето myrtle wreath.
— Няма го, изчезна, но аз съм тук, твоята сестра Техуа Бендър.
При тези думи очите на жената се пооживиха. Тя попита:
— Техуа Бендър? Техуа Бендър? Това… това е моята сестра.
— Да, твоята сестра! Погледни ме! Погледни ме, виж дали ме познаваш!
— Техуа… Техуа… Токбела, Токбела, това съм аз, аз, аз!
— Да, ти си! Познаваш ли Фред Бендър и Лио Бендър, моите синове?
— Фред Бендър… Лио Бендър… Фред е мой, мой!