— Моят брат Шарли си е отпочинал добре. Готов ли е веднага да тръгне към Вара-ту?
— Да — отговорих му.
— Ще вземем с нас пленниците до границата на Колорадо, но трябва да знаем как стоят нещата с осагите, които ще останат зад гърба ни. Сигурно моят брат ще иска да разбере това.
— А ще потегли ли моят брат Винету оттук с пленниците право към Колорадо?
— Да. Веднага щом гладният кон на осагите се напасе до насита.
— Няма ли да е по-добре, ако Винету изчака до разсъмване? През цялата нощ не е спал, а не се знае дали следващата нощ ще ни позволи да мигнем.
— Вождът на апачите е свикнал да спи само тогава, когато има време. Моят брат Шетърхенд има същия железен организъм. Следователно знае, че не съм изморен.
— Добре, както искаш! Къде ще се срещнем?
— Моят брат Шарли знае голямата дупка, наричана от дакотите Вако-кан, а от чернокраките Ки-пе-та-ки[24], нали?
— Да. Те са й дали това име, защото формата й прилича на седнала стара жена. Там ли ще ме чакаш?
— Да. Тъй като ще трябва да се отклониш от пътя ни, а и ще ти е необходимо време, за да наблюдаваш осагите, ние ще пристигнем там преди теб и Хамердал.
— Хамердал ли? Той ще дойде с мен? Нима моят брат мисли, че ми е необходим придружител?
— Да, но не заради многобройните осаги. Твърде е възможно Олд Шетърхенд да се нуждае от човек, който да му помага, макар и само за да му пази коня, тъй като той няма да може да го вземе със себе си чак дотам, докъдето ще му се наложи дръзко да се промъкне. Не ми ли дава право моят брат Шарли?
— Давам ти, макар да знам много добре, че по-скоро твоята любов и загриженост за мен са те накарали да ми определиш този придружител.
Той видя, че съм прозрял истинските му помисли и усмихнато ми кимна. После се обърна към пленения вожд на осагите, с когото до този момент все още не беше разменил нито дума:
— Нека Мато Шако ми отговори на въпроса: искали сте да нападнете четири ферми на бледоликите, нали?
Осагът не отговори, тъй че Винету повтори въпроса си. След като и този път не получи отговор, той каза:
— Вождът на осагите се страхува толкова много от вожда на апачите, че думите са заседнали в гърлото му.
Винету постигна целта си, защото Мато Шако гневно го сряза:
— Аз, върховният вожд на васайите, убих седем сиви мечки ей с тази ръка. Името ми го казва на всеки, който иска да го чуе. Как мога тогава да се страхувам от един койот от народа на «пимо»?.
Думата «пимо» бе използвана в случая като обида към Винету. Въпреки това той остана спокоен и рече:
— Мато Шако няма ли да признае, че е възнамерявал да нападне фермите?
— Не. Нищо не признавам. Не е вярно.
— Въпреки това ние знаем, че е така, защото лежахме скрити зад Олд Уобъл, още преди ти да се появиш с прерийната кокошка и после чухме всяка ваша дума. Твоето копие остана там на клона. То трябва да известява на онези, които по-късно го видят, колко глупав може да бъде един човек, наричащ себе си вожд. Винету никога досега не е чувал подобно нещо — някой, който иска да се скрие, да постави на скривалището си знак, за да посочва на всеки друг, че се е стаил там. Не е необходимо да признаваш замисляното нападение над фермите, защото то няма да може да се проведе. Снощи се метнах на коня и отидох да предупредя бледоликите. В случай че кучетата осаги все пак се появят, белите ще ги избият с камшиците си. Казах им също, че Олд Уобъл е твой шпионин. Мерне ли се някой път из фермите, няма да го застрелят, а ще метнат на врата му въже, както се полага на един шпионин.
Осагът не отговори, но личеше, че побесня от гняв, защото Винету бе разкрил плановете му. Обаче старият Крал на каубоите извика:
— Аз шпионин? Това е най-голямата лъжа, каквато може да съществува! Ако Винету ме нарича шпионин, тогава той е мерзавец!
Вождът на апачите не отговори на тези хули. Но за мен подобно нахалство бе все пак твърде голямо, за да мога да го подмина, без каквото и да било наказание. Този тип заслужаваше да бъде бит, но наредих на Холбърс да направи нещо друго:
— Пит, стегни му ремъците около ставите така, че да го накараш да започне да крещи и не ги разхлабвай, преди да захленчи за милост!
Пит Холбърс се накани да изпълни нареждането ми, но благородният Винету го спря с думите:
— Не го прави! Този човек не може да ме обиди. Оскъдните дни от живота му са преброени. Той е застанал до ямата, която ще го погълне, много по-близо отколкото си мисли, а никой не бива да измъчва един умиращ!