— Добре дошъл, майсторе — отекна гласът на Зевс. — Щях да те повикам по-рано, но нямахме тенекии и детски щитове за поправка.
Хефест коленичи до обезглавения труп на кучето.
— Не биваше да го правиш — промълви той. — Не биваше. Изобщо.
— То ме ядоса. — Зевс вдигна бокала от страничната облегалка на златния си трон и отпи голяма глътка.
Богът на огъня претърколи тялото настрани, прокара късите си пръсти по ребрата му, сякаш искаше да го почеше по корема, и го натисна. Отвори се вратичка от плът и козина. Хефест бръкна вътре, измъкна прозрачна торбичка с парчета месо и други неща, извади от торбичката парче влажна розова плът и каза:
— Дионис.
— Синът ми — каза Зевс и заразтрива слепоочията си, като че ли всичко това му бе втръснало.
— Да занеса ли това парче на Лечителя, о, Крониде? — попита Хефест.
— Не. Ще го дадем на някой от нашите да го изяде, за да може синът ми да се прероди според собствената си воля. Такова причастие е болезнено за приемника, но това сигурно ще научи боговете на Олимп повече да се грижат за моите деца.
Зевс изгледа Хера, която се беше приближила и седеше на второто каменно стъпало на трона му, нежно преметнала дясната си ръка през крака му. Бялата й длан докосваше коляното му.
— Недей, съпруже — тихо възрази тя. — Моля те.
Той се усмихна.
— Тогава ти избери, жено.
— Афродита — без да се колебае, отвърна Хера. — Тя дори обича човешко — е, някои части поне.
Зевс поклати глава.
— Не Афродита. Тя с нищо не си е навлякла гнева ми, защото беше във ваните. Не трябва ли да е Атина Палада, безсмъртната, която предизвика тая война със смъртните, като уби Ахиловия многообичан Патрокъл?
Хера отдръпна ръката си.
— Атина отрича да е вършила такива неща, Крониде. И смъртните твърдят, че Афродита била с Атина, когато двете заклали бебето на Хектор.
— Имаме убийството на Патрокъл във видеобасейна, жено. Искаш ли пак да ти го пусна? — Гласът на Зевс, толкова нисък, че напомняше на далечен гръм, дори когато шепнеше, сега проявяваше признаци на все по-силен гняв. Все едно буря се движеше из кънтящата Зала на боговете.
— Не, господарю — отвърна Хера. — Но нали знаеш, Атина твърди, че всъщност оня изчезнал схоластик, Хокънбери, сигурно е взел нейното тяло и е извършил тия неща. Кълне се в обичта си към теб, че…
Зевс нетърпеливо се изправи и изсумтя:
— Преобразяващите честоти на схоластика не са предвидени да придават на смъртен нито тялото, нито способностите на бог. Не е възможно. Даже за кратко. Извършил го е някой бог от Олимп — или Атина, или пък някой от нашето семейство е взел нейното тяло. А сега… избери кой ще приеме тялото и кръвта на моя син Дионис.
— Деметра.
Зевс поглади късата си бяла брада.
— Деметра. Сестра ми. Майка на многообичната ми Персефона?
Хера също стана, отстъпи назад и разпери белите си ръце.
— Нима на тая планина има бог, който да не ти е роднина, съпруже? Освен жена, аз съм ти сестра. Деметра поне има опит в раждането на странни неща. И напоследък няма работа, тъй като смъртните нито жънат, нито сеят.
— Така да бъде — съгласи се Зевс. И се обърна към Хефест. — Занеси на Деметра плътта на сина ми, кажи й, че волята на нейния господар, самия Зевс, е да я изяде и да възкреси моя син. Нареди на три Фурии да бдят над нея, докато роди.
Богът на огъня сви рамене и пусна парчето месо в една от кесийките си.
— Искаш ли да видиш образи от Парисовата клада?
— Да — отвърна господарят на боговете, върна се при трона си, седна и потупа стъпалото, на което беше седяла Хера.
Жена му покорно зае мястото си, ала този път не преметна ръка върху коляното му.
Като си мърмореше под нос, Хефест отиде при кучешката глава, вдигна я за ушите и я пренесе до видеобасейна. Приклекна до ръба, откачи някакъв извит метален инструмент от нагръдните си ремъци и извади лявата очна ябълка от орбитата. Нямаше кръв. Окото изскочи лесно, но беше свързано с червени, зелени и бели оптични нерви, които се размотаваха при напъна на бога на огъня. Когато лъскавите проводници достигнаха дължина над половин метър, той свали друг инструмент от колана си и ги преряза.