— Няма за теб гроб и могила, копеле — каза мъжеубиецът. — Ти някога се подигра с Одисей и той ти прости. Сега се подигра с мен и аз те убих. Пелеевият син не търпи да го обиждат, без да си отмъсти. Върви сега в Хадес и се подигравай на сенките с остроумията си.
Терсит се задави в собствената си кръв и повърнато и умря.
Ахил бавно, почти нежно изтегли копието на Пелей от пръстта, конския труп и през леко поклащащия се труп на Пентезилея. Всички ахейци се бяха отдръпнали и се чудеха на стоновете и сълзите на мъжеубиеца.
— Aurea cui postquam nudavit cassida frontem, vicit victorem candida forma virum — прошепна Хокънбери. — След като свалиха позлатения й шлем и разкриха челото й, чудното й тяло победи мъжа… Ахил… победителя. — Той погледна Манмът. — Проперций, книга трета, елегия единайсета.
Моравекът го дръпна за ръката.
— Някой ще пише елегия и за нас, ако не се махнем оттук. И то веднага!
— Защо? — Хокънбери запремигва и се заозърта.
Завиха сирени. Астровекските войници обикаляха сред тълпите отстъпващи ахейци и с аларми и усилени гласове ги убеждаваха незабавно да преминат през Дупката. Започваше грандиозно отстъпление на колесници и тичащи хора, ала причина за това масово бягство не бяха моравекските високоговорители. Олимп изригваше.
Земята… е, марсианската земя… се разтърсваше и вибрираше. Силно вонеше на сяра. Далечният връх на Олимп зад отстъпващите ахейски и троянски войски сияеше в червено под своята егида и на километри в небето се издигаха огнени стълбове. По по-високите склонове на Монс Олимпус, най-големия вулкан в слънчевата система, вече течаха реки от червена лава. Въздухът се изпълни с червен прах и мирис на страх.
— Какво става? — попита Хокънбери.
— Боговете са предизвикали някакво изригване горе и брана-дупката ще изчезне всеки момент. — Манмът го поведе надалеч от мястото, където Ахил бе коленичил при мъртвата амазонска царица. Всички доспехи на другите убити амазонки също бяха отмъкнати и освен неколцината вождове герои, повечето ахейци бързаха към Дупката.
„Трябва да се махнете оттам“ — разнесе се гласът на Орфу от Йо по теснолъчевия канал.
„Да, виждаме изригването“ — излъчи Манмът.
„Не е само това — отвърна йонийският му приятел. — Данните показват, че пространството на Калаби-Яу се огъва към черна и червеева дупка. Струнните вибрации са нестабилни. Монс Олимпус може и да не взриви вашата част от Марс на парчета, но имате най-много няколко минути до изчезването на брана-дупката. Докарай Хокънбери и Одисей с кораба“.
Манмът зърна Одисей да разговаря с Диомед на трийсетина крачки от тях. „Одисей ли? — попита той. — Хокънбери нямаше време да приказва с него, камо ли да го убеди да дойде с нас. Наистина ли имаме нужда от Одисей?“
„Така показва анализът на премиер интегратора. И между другото, твоето видео беше включено през цялата битка. Страхотно беше“.
„Защо ни е Одисей?“ Земята тътнеше и се тресеше. Тихото море на север вече не беше тихо — в червените скали се разбиваха огромни вълни.
„Откъде да знам? — избуботи Орфу от Йо. — Приличам ли ти на премиер интегратор?“
„Някакви предложения как да убедя Одисей да изостави приятелите си, бойните си другари и войната с троянците, за да дойде с нас? — излъчи Манмът. — Изглежда, че той и другите вождове, освен Ахил, се канят да се качат на колесниците си и да минат през Дупката. Миризмата от вулкана и целият този шум влудяват конете — а и хората. Как да привлека вниманието на Одисей в такъв момент?“
„Прояви инициатива — отговори Орфу. — Нали европейските подводничари са известни тъкмо с това? С инициативността си?“
Манмът поклати глава и тръгна към главен центурион Меп Аху. С помощта на високоговорител астровекът призоваваше ахейците незабавно да минат през брана-дупката. Тътенът на вулкана и тропотът на копита и сандали заглушаваха даже неговия многократно усилен глас.
„Главен центурион?“ — повика го Манмът директно по тактическите канали.
Черният двуметров астровек се обърна и застана мирно. „Слушам“.
Формално Манмът нямаше командирски чин в моравекската армия, но астровеките разбираха, че двамата с Орфу са на равнището на командири като легендарния Астейг/Че.
„Иди при моя стършел и чакай нови заповеди“.
„Слушам“. Меп Аху предаде работата си на другите астровеки и се затича към кораба.
— Трябва да кача Одисей на стършела — извика Манмът на Хокънбери. — Ще ми помогнеш ли?
Бившият схоластик, който местеше поглед от разтърсващите се склонове на Олимп и треперещата брана-дупка, разсеяно се обърна към дребния моравек, ала кимна и го последва към групата ахейски вождове.