Подаде му пламтящия факел, поклони се и слезе по стъпалата заднешком, като продължаваше да се кланя.
Менелай наблюдава тъмния облак, който се движи над града.
— Феб Аполон затулва деня — прошепва му Одисей.
Студен вятър задухва от запад точно когато Хектор навежда факлата към мазнината и напоените със смола дърва под носилката. Дървото пуши, ала не се запалва.
Сърцето на Менелай, който винаги по-лесно се разпалва в битка от брат си Агамемнон и много други от най-хладнокръвните убийци и най-великите герои сред гърците, се разтуптява все по-бясно с наближаването на момента за действие. Не го смущава мисълта, че навярно му остават само още няколко мига живот, стига оная кучка Елена да полети с писъци към Хадес преди него. Ако зависи от Менелай, Атреевия син, Елена ще бъде хвърлена в най-дълбокия ад, Тартар, където в мрак, мъки и ревове все още крещят и се лутат титаните, току-що споменати от мъртвия бог Дионис.
Хектор дава знак. Ахил донася два пълни догоре бокала на бившия си враг и пак слиза по стъпалата.
— Ветрове на Запада и Севера — виква Приамовият син и вдига бокалите. — Свирепи Зефире и студенопръсти Борее, със свист страховит елате и запалете кладата на Парис, за когото тъгуват всички троянци и даже почелите го аргивци! Ела, Борее, ела, Зефире, помогнете ни да разпалим кладата с дъха си и ви обещавам чудни жертви и обилни, пълни чаши възлияние!
— Това е лудост — прошепва Елена на Андромаха. — Лудост. Любимият ни Хектор призовава на помощ боговете, с които сме във война, да изгорят трупа на бога, когото току-що уби.
Преди Андромаха да успее да й отговори, Касандра се засмива гласно от сенките и това привлича суровите погледи на Приам и старците около него.
Без да обръща внимание на укоризнените им физиономии, тя изсъсква на Елена и Андромаха:
— Лудоссссст, да. Нали ви казах, че всичко е лудост. Лудост е това, което Менелай замисля в момента, Елена — твоето убийство, само след няколко мига, не по-малко кърваво от смъртта на Дионис.
— Какви ги говориш, Касандра? — сурово прошепва Елена, ала лицето й изведнъж пребледнява.
Пророчицата се усмихва.
— Говоря за твоята смърт. Само след няколко мига. Забавя я единствено това, че трупът не ще да се запали.
— Менелай ли?
— Твоят достоен съпруг. — Касандра се смее. — Твоят бивш достоен съпруг. Оня, дето не гние в момента като овъглена тор върху камара дърва. Нима не надушваш мириса на потта му? Нима не чуваш туптенето на противното му сърце?
Андромаха откъсва поглед от погребението и се приближава до Касандра, готова да я отведе от трибуната на храма.
Пророчицата пак се засмива и показва късия, но много остър кинжал в ръката си.
— Само ме докосни, кучко, и ще те накълцам така, както ти накълца онова робско бебе, което представи за свое дете.
— Тихо! — съска Андромаха и присвива свирепо очи.
Приам и другите старци се обръщат и отново се мръщят. Явно заради старческата си глухота не са чули думите, ала сигурно са доловили гневния шепот и съскането.
Ръцете на Елена треперят.
— Касандра, самата ти ми каза, че всичките ти предсказания през всичките ти години на гадаене са измама. Троя още стои месеци след предсказаното й от теб разрушаване. Приам е жив, а не посечен в храма на Зевс, както предрече тъкмо ти. Ахил и Хектор са живи, след като ти години наред повтаряше, че ще умрат, преди да падне градът. Нито една от нас, жените, не е отвлечена в робство, както предричаше, нито те отведоха в Агамемноновия дом — където твърдеше, че Клитемнестра ще убие великия цар заедно с теб и бебетата ти — нито пък Андромаха…
Касандра отмята глава назад в безмълвен вой. Под тях Хектор все още предлага жертви и подсладено вино на божествените ветрове, ако разпалят кладата на брат му. Ако театърът вече беше създаден, присъстващите щяха да си помислят, че тая драма граничи с фарс.
— Всичко онова го няма — шепти Касандра и прокарва острия като бръснач кинжал по ръката си. От бледата й плът потича кръв и капе по мрамора, ала тя не поглежда надолу. Очите й са вперени в Андромаха и Елена. — Старото бъдеще вече го няма, сестри. Съдбите са ни изоставили. Нашият свят и неговото бъдеще престанаха да съществуват и на тяхно място се появиха други — някакъв странен друг космос. Ала Аполоновото проклятие да виждам бъдещето не ме е изоставило, сестри. След секунди Менелай ще се втурне насам и ще забие меча си в красивата ти гръд, Елено Троянска. — Последните две думи са изплюти с явен сарказъм.