„То е френско, но дали и ти си такъв?“ Акцентът му беше труден за определяне.
— Non, merci — рече тя. — Et vous? Vous etes francais?
— Mais bien sur — отвърна той с одобрителен поглед. — Et je crois que vous parlez bien le francais. Vous etes, ou — je peux? — tu es une femme bien educatee.1
„Де да бях. Уърксопската гимназия“, помисли тя, но само се усмихна тайнствено, попита се дали educatee е правилната френска дума и реши да я провери по-късно.
Оливия имаше дарба за чужди езици и беше открила, че дори да не може да говори даден чужд език, често го разбираше. Дори думите да й звучаха на китайски, обикновено можеше да отгатне какво казва човекът или да го усети чрез чувствителността си към нюансите на изражението му. По едно време липсата на университетско образование я натъжаваше, но тя сама го беше компенсирала. С помощта на книги, записи и посещения беше започнала да говори свободно френски и приемливо испански и немски. Няколкото й визити в Судан и мюсюлманските острови Занзибар и Ламу я снабдиха с бегло разбиране на арабския. За жалост светът на журналистиката, посветена на модата и красотата, нямаше да й даде възможност да ги използва.
Като отпи голяма глътка шампанско, Ферамо я преведе през купона, без да обръща внимание на опитите на някои гости да привлекат вниманието му. Беше като да си със звезда на филмова премиера. Следяха ги очи, особено онези на високата индийска красавица.
— Но, естествено, госпожице Джаулс, французите не са особено populaire2 в родината ви — говореше той, докато я извеждаше на терасата.
— Да не говорим за страната, в която се намираме. — Тя се засмя. — Хоумър Симпсън ги нарече сиренеядни страхливи маймуни.
Погледна го, като се усмихваше флиртаджийски и преценяваше реакцията му. Той се облегна на корабните перила и върна усмивката й, като я извика с жест да отиде при него.
— А, Monsieur Симпсън. Този извор на човешка мъдрост. А вие? Одобрявате ли френската sensibilite3?
Тя се облакъти на хладния метален парапет и се загледа навътре в морето. Вятърът още беше много силен. Иззад разпокъсаните, бясно носещи се облаци от време на време надничаше луната.
— Бях против нахлуването, ако това ме питате.
— Защото?
— Защото нямаше смисъл. Наказаха човек, задето нарушавал международни закони, като самите те нарушиха международен закон. Не мисля, че Саддам беше свързан с нападението над Световния търговски център. Той и Ал Кайда се ненавиждаха. Нямаше доказателства, че разполага с химически оръжия. Питах се дали няма нещо, което не ни казват, но не, нямаше. Това просто ме накара да смятам, че не бива да слушам какво казват овластените.
— Права сте. Не сте актриса. — Ферамо се засмя. — Говорите от сърце.
— Това не е ли прекалено тежка присъда за стара актриса като мен?
— Ха! Знаете ли, че в Лос Анджелис всеки ден пристигат над петстотин млади жени, които очакват да станат актриси и ламтят за слава и богатство като хищни скакалци? В живота им нищо друго няма стойност.
— Изглежда сте взели доста от тях под крилото си.
— Искам да им помогна.
— Естествено.
Той остро я изгледа.
— Това е брутална професия.
— Пиер? — Високата индийска красавица излезе на балкона и властно го докосна по ръката. Придружаваше я хубав, добре облечен мъж на около четирийсет години с широка усмивка, която завиваше крайчетата на устните му нагоре — хибрид между усмивките на Джак Никълсън и Котарака Феликс. — Мога ли да ти представя Майкъл Монтеросо? Нали помниш, гениалният козметик, който ни помагаше? Той е най-търсеният човек в Холивуд — добави тя, като сбърчи нос към Оливия в опит да я включи в някакъв момичешки заговор. — Намира се зад кулисите на всичко.
За секунда красивите черти на Ферамо се сгърчиха от презрение, но той успя да нагласи на лицето си приветлива усмивка.
— Но, разбира се, Майкъл. За мен е удоволствие. Очарован съм най-сетне да се запозная с маестрото.
Ръкува се с Монтеросо.
— Разрешете ми да ви представя приятелката ми от Лондон Оливия Джаулс — продължи Ферамо. — Изключително даровита писателка. — Стисна я за ръката, сякаш да сподели с нея някаква шега. — Оливия, това е Сурая Стийл.
— Здрасти — хладнокръвно рече Сурая, прокара ръка през косата си над сляпото око и отметна назад дългата блестяща завеса, така че да заструи по раменете й.
Оливия се вцепени. Мразеше жени, които играеха с косите си. Струваше й се много подло и суетно, този жест прикриваше самодоволството от красивата коса и позата „ей, вие, погледнете мен и разкошната ми коса“, търсенето на внимание под формата на желание за подредена коса, уж я отмятаха назад просто за да не пада върху лицето им. Но защо в такъв случай не я прихващаха с нещо?
1
— Не, благодаря. А вие французин ли сте?
— Разбира се. И според мен много добре говорите френски. Виждам, че сте образована жена (фр.). — Б.пр.