— Мисля, че твоето отношение е по-правилно от това на брат ти, но не трябва да забравяш, че в продължение на години той е обучаван да пуска бомби над хората.
— Да, зная… трениран убиец на деца — каза Пол и се усмихна. — Училища и деца — това също влиза в списъка на вашите цели, нали? Здравей, Карго. — Пол сграбчи един минаващ униформен полицай. — Карго, запознай се с брат ми Патрик и неговата жена, Уенди. Патрик, Уенди, това е Крег Лафортие. Наричаме го Карго12. — За Патрик не беше трудно да разбере защо. Лафортие беше огромен, най-малко метър и деветдесет и тежеше може би сто и петдесет килограма. — Всяка година участва в полицейското първенство по футбол за скапаната купа. Той е мой ПТО.
Ръцете на Патрик и Уенди се изгубиха в огромната лапа на Лафортие.
— Предполагам, че това е човекът, с когото ще караш службата през първите няколко месеца? — каза Уенди.
— Да — избоботи с гръмовен глас Лафортие. — Съкращението означава…
— Пиклив трениращ офицер — прекъсна го Пол.
— Полеви трениращ офицер — коригира го Лафортие и свъси вежди така, че можеше да затъмни целия бряг. — И добре ще бъде това да е последната ти духовитост, заек, иначе ще миеш полицейските коли в Южния участък, вместо да патрулираш с тях. Да, с мен Пол ще изкара една малка шестмесечна квалификация. Започваме утре сутринта.
— Утре? Та той току-що се дипломира! — възкликна Патрик. — Нали не дават веднага специалност?
— Обикновено е така — каза Лафортие, — но смяната ми започва утре, а за Коледа аз ще си взема отпуска, така че вместо да чака две седмици, Пол започва още сега. Ще идва два часа по-рано. Ще му зачислим шкафче за дрехите, ще го научим как да прави кафе по моя вкус и други такива неща. Но на нас ни трябват хора за патрул.
— И ние така чухме — каза уморено Уенди. — Изглежда проблемът с бандите и наркопласьорите в Сакраменто е по-сериозен от когато и да било.
— Това е проблем за цялата страна, за всеки голям американски град — отвърна Лафортие, — но новата вълна от дрога наистина ни вдигна на крак. Отново има настъпление на твърдите наркотици — ЛСД, хероин, а метамфетамините буквално заливат улиците. Нарасна също и конкуренцията между престъпните организации. Северна Калифорния е точка на сблъсък… Тя е естествена връзка между бели, черни, латиноамерикански, азиатски и дори европейски банди. Тук всички намират прием и насилието ще достигне невиждани висоти.
Лафортие видя изражението на лицето на Патрик и побърза да добави:
— Не трябва да се безпокоите за Пол, господин и госпожо Макланахан. Той ще се справи. Той е изгряваща звезда, любимец на всички от управлението. А и произхожда от добро семейство… Сержантът ще бди над него, сигурен съм. Той ще се справи много добре.
Изведнъж в салона настъпи странна тишина, сякаш целият въздух беше изтеглен в Космоса. И четиримата се обърнаха. В бара влизаше началникът на полицията в Сакраменто, Артър Барона, заедно с един от заместниците си, Томас Чандлър, началник на Специално следствено управление.
Патрик беше поразен. За повече от шестнадесет години служба във Военновъздушните сили на САЩ, той нито веднъж не беше виждал такава открита враждебност, каквато излъчваха очите на редовите полицаи в помещението. Докато отиваше към бара, Барона с нищо не показа, че я е забелязал.
Той беше висок, добре сложен мъж в първата половина на петдесетте. Беше началник на градската полиция от пет години. Носеше тъмносин костюм вместо началническата си униформа. Този факт подсказваше произхода на неговата административна и политическа кариера. Беше започнал като прокурор в окръг Дейл, Флорида, а след това бе работил като администратор и консултант на редица губернатори. Известно време бе прекарал и в Министерството на правосъдието на САЩ. За никого не беше тайна, че крайната цел в кариерата му не беше поста началник на полицията в големия столичен град. Всъщност това беше само трамплин, средство за натрупване на практически опит в опазване на реда по улиците, който да впише в биографията си, за да достигне по-висока политическа длъжност.
Енергичната личност на Барона, познаването на най-новите тенденции в управлението, както и политическите му връзки от национален мащаб, го правеха популярен сред градските власти и правителствените среди, но решително не се харесваха на обикновените полицаи, които не бяха доволни, че имат за началник политик. Носеха се дори слухове, че Барона не е могъл да покрие нормите по стрелба на полигон и е трябвало да получи от Министерството на правосъдието на щата специално разрешение, за да носи огнестрелно оръжие.