Мисълта за двамата учени накара Уенди да се усмихне.
— Чудесно е, че сега отново работят заедно — каза тя. — Радвам се, че са щастливи.
Патрик кимна, но очевидно някаква мисъл занимаваше ума му.
— Братко, има нещо, което отдавна се каня да ти кажа…
— Няма нужда, Патрик — отвърна Пол. — Мисля, че се досещам какви задачи си изпълнявал през изминалите няколко години… Но и аз искам да ти кажа нещо. Зная колко обичаш Джон и компанията, но съм убеден, че ще си много по-щастлив във Военновъздушните сили, където ще вършиш онова, което си правил цял живот. Ти си генерал. Иди в твоята база, където и да се намира тя, застани пред твоите войници, командвай ги и ги води. Ти не си толкова стар и все още можеш от време на време да летиш с реактивни самолети, но не по-малко важно е да предадеш своя опит на онези ентусиазирани млади мъже, които са готови да служат на родината. Ти просто трябва да ги научиш как най-добре да изпълнят дълга си.
Патрик погледна недоумяващо брат си.
— И как, по дяволите, се извъди толкова умен, малкия?
— Опитвам се да ти подражавам, братко — отвърна Пол. — Просто се старая да приличам на теб.
Самолетът излетя за Сан Диего. Пол Макланахан караше по главен път 50, когато клетъчният телефон позвъни. Той го вдигна и каза:
— Здравей, Джон.
— Здравей, Пол — отвърна Мастърс. — Тръгнаха ли?
— Да.
— Какво каза Патрик?
— Нищо определено — отговори Пол. — Мисля, че ще приеме работата във Военновъздушните сили. Ще се постарае да бъде добър баща. Много иска това. Вероятно ще работи при теб още няколко месеца, но през октомври ще постъпи при военните.
— И аз така мисля — потвърди Джон. — Слушай, има някои нови неща, с които можем да подобрим твоята протеза. Ще бъда при теб следващата седмица. Ще ти отнема само няколко часа. Няма да отсъстваш от работа.
— За какви неща става дума?
— О, мисля, че ще ти харесат — отвърна Джон. — Малко по-добър външен вид, някои функции за контрол на оръжието, които искам да изпробвам.
— А какво става с костюма? — попита Пол.
— Ще донеса най-новата модификация — каза Мастърс. — Подобрих защитата срещу бавно проникване, вече има по-добър контрол на разхода на енергия.
— Добре — съгласи се Пол. — Разполагам с информация за съживяване на производството на мет в щата. Имам чувството, че Оловния войник отново трябва да се появи.
— В Националната агенция за борба с наркотиците има една работа, която мисля, че може да бъде идеална за теб — каза Джон. — Чувал ли си за тази агенция?
— Разбира се — каза Пол.
Националната агенция за борба с наркотиците беше федерален, щатски и местен орган. Служеше като център за обмен на информация и там се изучаваха новостите в нелегалната търговия с дрога, и се разработваха тактики за обединяване на усилията на армия, полиция, прокуратура за постигане на по-ефективни резултати. НАБИ формираше група от най-изявените личности в тази борба, която да провежда контраоперации на територията на Съединените щати.
— Горя от нетърпение да започна — заяви Пол.
— Ти само ми дай дума и ще бъдеш в списъка — каза Джон Мастърс.
— Имаш думата ми, Джон — каза новият Оловен войник. — Имаш думата ми.
За автора
Дел Браун е бивш капитан от Военновъздушните сили на САЩ. Живее в Невада, където често може да бъде видян да лети на собствения си самолет. Автор е на десет романа, всеки от които бе обявен за бестселър от „Ню Йорк Таймс“.