Наскоро бе преминал петдесетте. С два развода и седем години служба, откакто беше произведен в капитан, той се бореше с нов брак и със застой в кариерата. Доколкото Лафортие можеше да прецени, най-новата тактика на Чандлър, за да има някакъв шанс да стане заместник-началник или началник на полицията, беше да изпълнява ролята на подмазвач в полицейското управление.
— Откога си станал подлога на Барона, Том? — изръмжа ефрейторът.
— Какво искаш, Карго? — попита го Чандлър. — Шефът си играе играта, нали той раздава картите.
— Глупости, Чандлър. Искам само да получим онова, което ни беше обещано, това е всичко — отвърна Лафортие. — Той е длъжен да ни го осигури, а не да взема всичко за себе си. Президентът обеща още сто хиляди полицаи за улицата, но след четири години работа Сакраменто получи едва половината от обещаното, само защото градът не успя да осигури необходимите средства. След престрелката в Северен Холивуд ни обещаха повече автоматични оръжия, по-сигурни защитни облекла, по-добра съобщителна техника, повече тренировки. Нищо от това не видяхме. Моите момчета имат с двадесет процента повече повиквания на час от миналата година, но когато отида в управлението, виждам всичките ми хора да седят пред бюрата, да пишат обяснителни записки или да правят чернови за някакъв доклад, който шефът ще изнася във Вашингтон. Това е пренебрежително отношение, Том. Патрулът отново получава ритник в задника, както обикновено.
— Ако не си патрул, не си нищо… Така ли мислиш, Карго? — попита Чандлър. — Цялата друга полицейска работа е губене на време, така ли?
— Не — отвърна остро Лафортие. — Но квалифицирани полицаи да събират деца за училище или да следят кой пише лозунги по стените, или кой пресича на червено? Благодаря! На мен ми трябват момчета за патрул, а не хора, които да разясняват в детската градина защо не трябва да се пресича на червена светлина. Престани с всички тези глупости, Том, това казвам аз.
— Шефът дойде да поздрави новобранците, а ти изтърсваш всичките тези нелепости пред него и пред всички хора наоколо — каза Чандлър и поклати глава. — Много умно. И после се чудиш защо името ти не слиза от списъка на нощната смяна.
— По-добре си тръгвай, капитане, господарят чака някой да му отвори вратата — каза кисело Лафортие.
Чандлър поклати ядосан глава.
— Предполагам, че дори стабилните полицаи след време се вкисват — каза той, вдигна яката на балтона си и излезе.
— Поне съм на улицата, където ми е мястото, а не кисна в кънтри клуба да се подмазвам на кмета — промърмори Лафортие и допи бирата си на един дъх. После се обърна към Пол: — Утре вечер в Южния участък, в осем, готов за проверка. И ще препрочетем някои неща. Благодаря за почерпката, господин Макланахан.
С тежка стъпка Лафортие излезе.
— По дяволите, голям мъж. Дали правят бронирани жилетки за неговия ръст? — попита с престорено сериозен вид Патрик.
— О, да — отвърна Пол. — Приличат на големи сини табла за лепене на афиши. — Той се усмихна. — Господин Макланахан. — Пол направи физиономия. — Звучи така, сякаш си някой дъртак, братко.
— Аз наистина съм стар, братле — каза Патрик. — Но все още мога да те сритам отзад.
— Пийни още едно, братко… така ще останеш в страната на илюзиите по-дълго — каза Пол.
Уенди остана сериозна.
— Какво мислиш, че става между полицаите, шефа им и градската управа, Пол? — попита тя.
— Не мисля по този въпрос — отвърна Пол. — Съкращенията са обичайно нещо, но със сигурността на полицая никога не трябва да се прави компромис. Напрежения винаги ще съществуват, обаче градският съвет и началникът на полицията трябва да подкрепят полицаите. — Той се усмихна успокоително, след което прегърна Уенди и Патрик. — Много ви благодаря, че дойдохте чак от Сан Диего. Зная, че лекарите вероятно са те посъветвали да не пътуваш. Трябва да родиш следващата седмица, нали, Уенди?
— Не по-рано от три седмици. Само ако бях на легло, нямаше да дойдем, Пол. Не можехме да пропуснем твоето дипломиране. Освен това шефът ми пристигна в града, така че пътувахме с реактивния самолет на компанията. Утре следобед се връщаме.
— Чудесно съвпадение — каза Пол.
Уенди го целуна и отиде да събере празните чаши и халби.
Пол се обърна към брат си:
— Двамата с Уенди изглеждате прекрасно. Очевидно Сан Диего ви понася.
— Да, там е чудесно — каза Патрик. — Седемдесет и два градуса14 и много слънце всеки ден. Харесваме го.
14
По скалата на Фаренхайт, по която водата замръзва при 32 и кипи при 212 градуса. — Б.пр.