— Известно време не се обаждаше. Миналата пролет май не можеше да вдигнеш глава. Много работа ли имаше?
— Да.
Патрик нямаше намерение да споделя с брат си, че бе извършвал тайни полети над пролива Формоза в безуспешен опит на командването да спре опустошителната война на Китай срещу Тайван с ядрени оръжия, нито че той и Уенди бяха катапултирали над централен Китай, бяха пленени и след това разменени срещу китайски пленници.
— Е, предполагам, че поне можеш да ми разкажеш за новата компания, в която работиш? Спомням си, че подаде оставка и се върна на работа в бара, а след това съвсем неочаквано отново изчезна и ни се обади от Сан Диего.
— Всъщност не мога да говоря много и за нея, Пол — каза Патрик. — Там се изпълняват много секретни задачи за Пентагона.
— Но ти отново летиш, нали?
Патрик го погледна озадачен.
— Летя ли? Какво те кара да мислиш, че отново летя?
Пол се усмихна доволен. Да, той правилно се беше досетил и Патрик го знаеше.
— Спомням си израза на лицето ти, начина ти на говорене, маниерите ти, когато летеше във военновъздушните сили, братко — каза той. — Тогава ти беше свръхангажиран. И беше доволен. Искам да кажа, че живееше пълноценно. Сега имаш същия вид. Зная, че в момента и двамата се вълнувате в очакване на бебето, но си спомням, че така… е, по дяволите, жизнен си бил, само когато изпитваш някой нов свръхсекретен самолет, за който никога не можеше да говориш.
— За какво намекваш? Какви са тези приказки за секретни самолети? Никога не съм ти казвал…
— Не си прави труд да отричаш… Зная, че е вярно — каза Пол. — Когато в новините се появи нещо за война в Европа или в Средния Изток и в пресата се заговори за тайни мисии на въздушните сили, на тебе ти потичат лигите. Освен това ти отново се подстрига… според устава.
— Току-що завършилият Полицейската академия господин детектив вече се мисли за Шерлок Холмс. Не, братко, аз работя за фирмата „Скай Мастърс“. Повече не мога да ти кажа.
— Познавам те, Патрик — каза Пол. — Тази компания, за която работиш, се занимава с високи технологии, нали? Искам да кажа с оръжия и апаратура за звездни войни през двадесет и първото столетие?
— Пол, аз…
— Разбирам, не можеш да говориш по тези въпроси — довърши мисълта му Пол. — Зная, зная. Някой ден обаче бих желал да науча нещо повече. Винаги съм бил очарован от онова, за което ти никога не можеш да говориш. Още от времето, когато летеше на бомбардировачите В-53. — Пол се поколеба, а Патрик почувства отново тяхната телепатична връзка. Звучеше глупаво, но все пак беше вярно. Винаги когато пожелаеше, неговият брат можеше да чете мислите му и това му действаше успокоително по някакъв начин… — Зная, че имаш нещо общо с онова, което се случи на самолетоносача по време на атомното нападение над Гуам15 — продължи Пол. — Същото чувство имах, когато научих за конфликта в Европа между Русия и Литва, а преди това — между Китай и Филипините. И двата пъти ти беше там. Беше участник в тези конфликти.
— Някой ден може би ще ти разкажа — обеща Патрик и се усмихна. — Сега единственото, което мога да ти кажа, е следното: занимавам се наистина с нещо космическо.
— Е, имай грижата да ми съобщиш, когато изобретиш фазер и силово поле, с които да си служат полицаите — каза Пол и удари сърдечно брат си по рамото. — Аз пръв ще ги изпробвам. — И той тръгна да обиколи гостите в салона.
Докосването й беше леко и успокояващо, сърдечно и мило, но ръката й беше твърде топла и влажна. Патрик се събуди сякаш беше прозвучал клаксон.
— Уенди?
— Обичам те, любими — отвърна тя.
Той се надигна и погледна светещия циферблат на часовника върху нощното шкафче. Беше 5:05. Включи нощната лампа над главата си. Уенди беше седнала в леглото, дясната й ръка все още го милваше, с лявата нежно гладеше корема си.
— Добре ли си? — попита той.
— Чувствам се чудесно.
Беше очевидно, че не се чувства добре.
— Контракции ли имаш?
— О, да — отвърна тя.
Патрик усети, че гласът й трепна. „Ако жена ми си служеше с уличен език — помисли си той — отговорът й най-вероятно щеше да бъде: «Шибан Шерлок, разбира се, че имам контракции!».
— От колко време?
— От няколко часа. Но не са истински. Много нередовни. Вероятно отново са от типа Бракстън-Хикс.