Кадири беше няколко години по-възрастна от Джон Мастърс, един от основателите на малката компания за авиокосмическа апаратура, която сега носеше неговото име. Тя търпеше академичните му прищевки и безгрижния му маниер във воденето на бизнеса, защото Джон знаеше как да изработва системите, от които правителството се нуждаеше, а и умееше да ги продава. «Но сега — мислеше Кадири — отиде твърде далеч. Нещо повече, той, изглежда, не иска и да знае, че рискува живота си, за да продаде един продукт. Наистина голям чудак.»
— Чуваш ли ме? Тази връзка работи ли?
— Чувам те чудесно, Джон — отговори Кадири.
— Попитах те дали си научила нещо за Уенди след съобщението, че е постъпила в болница? — повтори Мастърс.
— Джон, обърни внимание на това, което ти казвам — отвърна раздразнена Кадири. — Има и други начини да проведем демонстрацията…
— Хелън, този въпрос сме обсъждали милион пъти — прекъсна я Мастърс. — Аз ще проведа тази демонстрация. А сега ми кажи има ли някакви новини от Патрик и Уенди, или няма?
Кадири затвори очи. Не беше в състояние повече да спори. Чудак… това беше единственото логическо обяснение. Ненормален. Играта със смъртта ли го привличаше, или детинското му чувство за неуязвимост го караше да извърши намисленото от него?
Кадири провеждаше технически демонстрационен брифинг във видеоконферентния център на щаба на Федералното авиационно управление във Вашингтон. Ръководители на изследователската дейност от ФАУ16, производители от авиокосмическата промишленост и представители на авиолиниите чакаха да започне дистанционната видеодемонстрация на Мастърс. Излъчването щеше да става по двупосочна аудио-визуална линия, използваща специално изстреляни за тази цел сателити на ниска орбита, произведени от «Скай Мастърс». Джон беше в Калифорния и се приготвяше лично да проведе демонстрацията. Двамата с Кадири добре знаеха, че той в буквалния смисъл седи върху буре с барут, но единственото, за което Джон мислеше в този момент, беше постъпването на Уенди Макланахан в болницата.
— Приготви се, Джон — извика ядосано Кадири и се обърна към своя помощник, който се свърза по телефона с болницата и след няколко минути се върна с отговор.
— Тази сутрин около пет и тридесет Уенди Макланахан е приета в болницата «Мърси Сан Хуан» в Ситръс Хайтс, източно от Сакраменто. Добре е — предаде Кадири по видеовръзката. — Никакви други новини. Доволен ли си?
— От пет и тридесет ли има родилни болки? — попита озадачен Мастърс.
— Вероятно от три след полунощ, Джон — коригира го Кадири. Тя видя как той трепна при мисълта за толкова продължителни страдания. Ако Джон беше жена, помисли Хелън, още при първата контракция щеше да опита да измъкне детето от утробата си. — Всичко ще мине добре. Уенди е мъжко момиче, а и са извикали няколко добри лекари — успокои го тя.
— Чудесно — отговори с облекчение Мастърс. — Не мога да повярвам, че ще си имат бебе. След всичко преживяно…
— Джон, послушай ме поне веднъж — каза Кадири. — За миг забрави за Макланаханови… те ще се оправят. Аз се безпокоя за теб. Това, което се каниш да правиш, е просто една голяма сензация, а тя може да ти коства живота. Зная, че не даваш пукната пара за себе си и за твоите сътрудници, но помисли за компанията… за твоята компания. Ако пострадаш или загинеш, това ще е огромна загуба за компанията. Не го прави. Да поставим телеметричен манекен както първоначално смятахме.
— Хелън, ти си голямо дете, ти наистина се безпокоиш за мен — каза Джон Мастърс и се намести на седалката със самоуверена, влудяваща усмивка на лицето. — Трогнат съм от твоята загриженост.
— Не си трогнат, Джон, а си смахнат! — сопна се Кадири, раздразнена от начина, по който той възприе тревогите й за него.
Джон Мастърс наближаваше четиридесетте, но в много отношения все още беше момче… вероятно защото беше прескочил своето детство и юношество и се беше занимавал с наука, вместо с момичета. Той беше гениален учен. Висшето си образование беше завършил на тринадесет години в Дартмутския колеж. На осемнадесет години беше защитил докторска дисертация в Масачузетския технологичен институт, а на двадесет вече имаше над сто патента като инженер в НАСА, където работеше по проекти на Националната организация за стратегически отбранителни инициативи и на Министерство на отбраната.