Сега, вече ангажиран с правителствени договори и лицензи за милиарди долари, Джон Мастърс нямаше време да се занимава с онова, което наистина му доставяше удоволствие — да човърка, да върши лабораторни изследвания както в детството си, когато конструираше транзисторни апаратури и чертаеше детайли за ракети, вместо да играе бейзбол или да рисува картинки на супергерои. Но той никога не изгуби своята самоувереност, придобита през юношеството му, когато защити докторска дисертация и накара да замръзнат самодоволните и лицемерни усмивки върху лицата на професорите, които удостоиха с докторска титла едно почти дете.
След тригодишна съвместна работа Кадири все още не беше наясно какво мисли или чувства този учен хлапак. Родена в Америка, тя бе от индийски произход, родителите й бяха университетски учени професори. Хелън Кадири имаше същото образование като Джон, макар получено на по-традиционна възраст (тя беше осем години по-голяма от него). И ето че бе стигнала дотук. След като няколко пъти й беше отказван по-висок пост (Кадири чувстваше, че талантът й е подценяван заради нейния пол), тя създаде в Тенеси аерокосмическата фирма «Скай Сайънсиз». Компанията й не беше нито много голяма, нито много рентабилна, но беше нейна и Кадири се гордееше с това.
Но твърде изненадващо подбраният лично от нея директорски борд гласува и прие за свой член един млад, наперен инженер от НАСА, инстинктивно усещайки, че той със сигурност може да изведе компанията напред. Интелигентното младо зверче вземаше акции вместо заплата и се закле да забогатее или да се разори заедно с тях, което го направи още по-популярен сред членовете на борда. Джон Мастърс наистина повиши ранга на малката фирма на Кадири и през това време отне почти всичките й акции в обращение, получи контрола над нейния директорски борд, а твърде скоро и поста на Хелън, след него — нейния авторитет и дори името на компанията. Кадири направи един отчаян опит да се бори за контролния пакет, но неуспехът й направи Мастърс още по-популярен и дори по-самонадеян.
Кадири все още се радваше на значително състояние, престиж и власт като председател на борда и вицепрезидент на «Скай Мастърс». Но тя с радост би заменила всичко това за доброто старо време, когато беше и президент, и главен общ работник в една компания, която не включваше бакалавъра, магистъра и доктора на естествените науки, президента, главния досадник Джон Колин Мастърс.
Кадири включи отново комуникационната линия и каза строго:
— Джон, ти знаеш за проблемите с нестабилността и с токовите удари, които не можем да контролираме. Те могат да взривят експлозивите. Постави манекена, другия манекен, на седалката и се махни оттам.
— Ние вече провеждахме тест с експлозиви, Хелън…
— Но не в три отделни кабини, разположени толкова близко една до друга, и не с количеството, което си поставил сега — възрази Кадири. — Много е опасно. Накарай някой от службата по безопасност на полигона да изнесе поне част от тези експлозиви. Махни това нещо, Джон, и нека…
Мастърс погледна часовника си и каза бързо:
— Много е късно, Хелън. Вече е време. Имаме спътникова връзка само за един час, а Федералното авиационно управление иска да освободи въздушното пространство следобед за трафика Сан Франциско — Сан Хосе. Нека да започнем представлението.
Кадири нямаше никаква алтернатива. Тя или трябваше да каже на Мастърс да върви по дяволите преди да стане свидетел на нещастието, или да се подчини.
След като поканените лица пристигнаха и се осигури охрана на залата, Хелън Кадири се качи на подиума за кратко встъпление. Тя застана пред големия видеоекран, който показваше емблемата на компанията и видеоклипове на няколко военни технологии в действие — сателитни разузнавателни системи, сателитни комуникации, космически ракетни ускорители и оръжия — всички конструирани от «Скай Мастърс».
— Добър ден и добре дошли, господа — започна Кадири. — Аз съм д-р Хелън Кадири, вицепрезидент и председател на борда на «Скай Мастърс». Благодаря за поканата да изпълним тази демонстрационна програма. Трябва да ви напомня, че всичко, което ще видите и чуете тук, в съответствие с меморандума, подписан между «Скай Мастърс» и Министерството на отбраната, е секретно и не трябва да става достояние на никого извън тази зала.
Скоро стана ясно, че заместник-министърът на транспорта, Едуард Фентън, който беше най-високопоставеният присъстващ представител на правителството, е неспокоен. Само две минути, след като Кадири започна, Фентън вдигна ръка.