Джон Мастърс взе една рамка от проводник, потопи я в съд с течност, поставен на седалката до него, и я вдигна пред камерата.
— Като деца всички сме правили сапунени балончета, нали? — Той докосна с пръст опънатата на рамката ципа и тя се спука. — Този филм е с дебелина една трихилядна от човешкия косъм. Държи се от прости химически връзки с пренебрежимо малко повърхностно напрежение. Очевидно съвсем лесно е да се разкъса. Но, когато провеждах експеримента, аз допрях до рамката с ципата няколко проводника под напрежение, после насочих лазерен лъч върху нея. И ето какво видях.
Светлините в кабината намаляха и излъчен неизвестно откъде зелен лазерен лъч прониза една нова ципа, която Мастърс беше създал върху рамката. Повърхността на ципата продължаваше да блести и да трепти.
— Сега наблюдавайте внимателно, господа. — Мастърс щракна един ключ, после натисна с пръст върху мехурчето. Повърхността му се промени. Трептенията и блестенето изчезнаха, заменени от плътен зелен цвят. — Какво видяхте? Пречупването на светлина и повърхностните вихри изчезнаха. А сега вижте това.
Мастърс обърна рамката хоризонтално и внимателно постави върху ципата един кламер. Тя не се скъса… Кламерът сякаш плуваше във въздуха. Мастърс дори размаха рамката, но кламерът остана върху ципата.
— Зная какво си мислите… Сигурно кламерът се държи от магнитно поле, създадено от проводниковата рамка, или от повърхностно напрежение. Не бързай, Шерлок! — Мастърс извади от джоба си обикновен дървен молив и го постави върху ципата. Той също остана да виси във въздуха. — Ципата е само три хилядни от дебелината на човешкия косъм и все пак тя поддържа тежест милиони пъти по-голяма от нейната собствена. Повърхностно напрежение? Химични свойства на сапунения разтвор? Да и да… но свойства, които са променени от малък електричен товар.
Светлините в кабината отново се включиха. Мастърс щракна ключа до него, ципата се спука и кламерът и моливът паднаха от рамката върху скута му.
— Аз го наричам електрореактивна колимация, пренареждане на молекулярната структура на сапунения разтвор така, че повърхностното напрежение става милиони пъти по-голямо от нормалното — каза Мастърс. — В природата непрекъснато се получава колимация, но тя обикновено се причинява от температурни или химични взаимодействия. Аз мога да я предизвикам с прилагането на слаб електричен ток. Като променям ампеража и честотата на електричния ток, мога да променям свойствата на колимирания материал.
— Колко дълго сте работили върху този процес, докторе? — попита един от присъстващите в залата ръководители.
— О, приблизително тридесет години — отговори Мастърс. — За първи път го открих, когато бях на около седем. Познавам много деца, които си играят със сапунени мехурчета, но доколкото зная аз съм първият, който пуска електричен ток през мехурче. Аз просто включих към рамката една стара шестволтова батерия и се получи.
— Това е много интересно, докторе — каза Фентън, — но можем ли да преминем към целта на тази демонстрация?
— Разбира се, Ед. — Той взе парче плат, опънат върху рамка с прикачени към нея проводници. — Могат да се колимират различни течности и колоиди — това са вещества, съчетаващи свойствата на веществото в течно, твърдо или газообразно състояние. Аз мога да използвам дори морска вода за защита на кораби и подводници от сблъскване или от повреда поради натиска на водата… Представете си подводница, която може да слиза в най-големите дълбочини на океана, без да бъде смазана, като използва за защита морската вода! Разбира се, възможно е също и деколимирането на предмета, за да се намали неговата плътност, без за това да се използва топлина или други материали. На практика приложенията на тази технология ще приличат на истинска звездна война. Вие, момчета и момичета, можете да я наречете «фазерно оръжие».
— Но истински привлекателното приложение на електрореактивната колимация е в науката за материалите и през последните години беше източник на голямо удовлетворение за мен — продължи развълнуван Мастърс. — Твърдите вещества могат да се колимират също както течностите и газовете. Това дава възможност за истински полезни приложения! — Той взе друга, по-голяма рамка, този път със закачен на нея тънък светлосив материал. — Ето парче от разработен от мен БЕРП. Това е лека и гъвкава тъкан, прилична на найлон. — Той размаха рамката и както всички очакваха, тъканта се развя. — Сега внимавайте.