— Второ, свалих тапицерията в пилотската кабина и облицовах корпуса с около двадесет килограма БЕРП, после отново сложих тапицерията. Поставих малко БЕРП на вратата на кабината, водеща към пътеката в салона, а също и между лексановите18 стъкла на кабината от страната на втория пилот, но не и на първия. Това потъмнява малко стъклата, както при защита от ултравиолетови лъчи. Понастоящем в САЩ такова оцветяване на предното стъкло на кабината не е разрешено, но след демонстрацията е възможно това правило малко да се измени.
Камерата отново промени картината и показа Мастърс, спокойно разположен на седалката.
— Направих БЕРП завеса и между салоните на туристическа и първа класа. На други места няма БЕРП. Оставям туристическия салон незащитен, за да видите за какъв вид разрушение става дума, а също и защото искам да видя как всичко ще хвръкне във въздуха. — Мастърс млъкна, усмихнат като дете в зоологическа градина, после си сложи слушалките на микрорадиостанцията. — Сега ще взривя трите експлозива. Започвам от пилотската кабина…
— Какво! — извикаха почти в един глас Фентън и неколцина други от присъстващите. — Да не сте полудели, Мастърс? Наистина ли смятате да вдигнете във въздуха самолета и да останете вътре? Веднага се махнете оттам!…
Екранът се раздели на четири отделни участъка: в горната половина беше показан изглед на целия самолет. В долната половина един кадър показваше Мастърс в салона първа класа; втори — товарното отделение под салона първа класа; трети — пилотската кабина, гледана отвън през предното стъкло на кабината откъм носа на въздушния лайнер. Мастърс махна с ръка към камерата на седалката до него и вдигна една кутия с три големи червени ключа, защитени с предпазители.
— Мастърс наистина ли смята да остане вътре, д-р Кадири — попита Фентън.
Хелън не знаеше какво да отговори. Беше твърде възможно да станат свидетели на последния ден от живота на Джонатан Колин Мастърс и тя беше безсилна да го спре.
— Той ще…
В отговор Мастърс вдигна първия защитен капак на ключа, извика весело: «Гледайте, момчета!» и натисна бутона. Всички присъстващи в залата скочиха на крака шокирани, когато пред тях се появи картината.
Първи се взриви експлозивът в пилотската кабина. Той избухна с яркожълто огнено кълбо, но странно, само стъклата от страна на първия пилот изхвръкнаха, последвани от огнен стълб и пушек, а стъклата от страната на втория пилот само се покриха с паяжини от пукнатини, но не се счупиха. Мастърс скочи изненадан, но нищо друго не показваше, че двадесет и пет килограма тринитротолуол, достатъчен да взриви малко здание, току-що беше експлодирал на по-малко от тридесет стъпки от него.
— Аз съм добре! Добре съм! — извика весело той. — Абсолютно всичко е наред! Това беше експлозия на двадесет и пет килограма ТНТ само на няколко метра от мен и аз съм добре!
Ръководителите на въздухоплавателните компании гледаха едновременно с облекчение и с гняв. Почувстваха облекчение, защото на него му нямаше нищо, но се ядосаха, защото бяха принудени да присъстват на такова самоубийствено шоу.
— Вашингтон, Вашингтон, тук е службата за безопасност на полигона — намеси се един възбуден глас по служебната линия. — Хелън, по БЕРП мрежите премина силен токов удар. Изключихме веригите за последователни експлозии. Джон, ако ме чувате, най-добре веднага да излезете от самолета. Този токов удар може да изкара от строя останалата част от БЕРП, може дори да взриви другите експлозиви.
Джон намести слушалките така, че да чува по-добре след продължаващото звънтене в ушите му от избухналата точно пред него експлозия.
— Не! — извика той. — Не изключвайте мрежата! Нищо ми няма! Можем да продължим…
Секунда по-късно картината от спътника показа как цялата предна част на въздушния лайнер се повдигна и странно се преметна във въздуха. Товарното отделение, напълно откъснато от корпуса, изчезна в кълба пушек и отломки. Мастърс не беше докоснал никой от детонаторните бутони, а дори и да ги беше докоснал, това нямаше да има никакво значение, защото офицерът по безопасност на полигона беше прекъснал веригата за взривяване както от ключа на седалката, така и от самите експлозиви. Но силната ударна вълна беше преминала през кабината и се беше блъснала в най-близкия предмет — двадесетинакилограмовия куфар с ТНТ. Възникналият в БЕРП електричен товар беше достатъчен да елиминира предпазните ключове, да задейства електрически включващите се детонатори и да взриви тринитротолуола.