— Но… но той доказа, че технологията е резултатна! — възрази Кадири. — Аз съм съгласна, заместник-министър Фентън, че методите на Джон са малко необичайни…
— Необичайни? Ние бяхме свидетели как той едва не беше разкъсан на парчета! — извика Фентън. — Не можеше ли да постави робот или манекен на онази седалка вместо сам да седне? — Фентън разтри слепоочията си видимо разстроен. — Картината все още е пред очите ми, д-р Кадири, сякаш наблюдавах по телевизията… кадри от Виетнам или екзекуция на пленници от Виет Конг.
— Слушайте, Ед, искам да кажа, заместник-министър Фентън — обади се Мастърс по сателитната видеовръзка, решил твърде късно, че е добре да бъде малко по-дипломатичен.
Хората от спасителната група го изправиха на крака и се опитваха да го измъкнат от разрушения корпус. Той се дърпаше като попаднало в капан животно.
— Тази технология е твърде важна, за да се остави без внимание — извика Мастърс. — Забравете тази демонстрация. Никой не пострада от нея. Аз ще ви предам получените данни от изпитанието. Данните са истински, повярвайте ми…
Страхът и паниката, породени от демонстрацията, заглушиха неговия протест. Беше много късно. Фентън и другите си бяха отишли.
Покрусена, Хелън Кадири се отпусна тежко на креслото в празната конферентна зала. Години изследвания, месеци подготовка… всичко се провали. Ще мине най-малко година, може би и повече, преди да получат разрешение отново да представят някаква информация за БЕРП. Проклет да е Джон, проклети да са неговите смахнати имена на проекта, проклето да е неговото пренебрежение към благоразумието! Трябва администрацията на Министерството на транспорта и дори на Белия дом изцяло да се смени, преди да могат да представят други проекти на правителството, на когото и да било.
Телефонът от службата по безопасност на полигона иззвъня и Хелън вдигна слушалката.
— Кадири слуша.
— Хелън, беше чудесно! — прозвуча весело гласът по високоговорителя от службата за безопасност на полигона. — Искам да кажа, че беше страхотно, човече… Когато видях как подът се изду си помислих, че си отивам… но той издържа! БЕРП издържа!
— Джон, тук всички се разотидоха…
— Хей, не се безпокой за момчетата от Федералното авиационно управление и авиокомпаниите — каза Мастърс. — Те ще се успокоят и когато разберат колко важна е тази технология, сами ще ни извикат да проведем друга демонстрация за утвърждаване. Ние ще…
— Не «ние», Джон — отвърна огорчено Хелън Кадири. — Ти и твоето пълно незачитане на чувствата и мислите, на мненията на другите ми омръзнаха. За теб всичко това изглежда като една голяма игра и ти не даваш пукната пара как се отразява то на нашия бизнес.
Джон потърси бутона да изключи високоговорителя, но вместо него включи високоговорителите на полигона. Техният разговор се чуваше по цялата изпитателна площадка и повече от тридесет души персонал слушаха отговора на Кадири.
— Веднъж се опитах да те махна като президент и не успях, затова втори път няма да се опитвам. Оттеглям се от председателството на директорския борд. Не искам да работя за смахнат човек. Ако искаш да се убиеш, можеш да продължиш, но аз няма да стоя и безучастно да наблюдавам как проваляш компанията.
— Хелън, почакай една секунда. Всичко е прекрасно! Ще бъде чудесно…
— Ти не си наред, Джон. Ти си вманиачен. Ти си луд. Ти си неустойчив. Няма да работя с човек, който напълно пренебрегва собствената си безопасност, репутацията и сигурността на компанията, която аз основах, не ти. Ще продам акциите си и ще възстановя «Скай Сайнсиз». И този път няма да позволя нито на теб, нито на когото и да било друг да ми казва как да я ръководя. Довиждане, Джон. Ще чета за теб в хумористичните вестници… или по некролозите. На едно от двете места сигурно ще се появиш. — Тя изключи с трясък микрофона и си тръгна.
Трясъкът се разнесе от високоговорителите по старата изпитателна ракетна площадка като изстрел от 155-милиметрова гаубица. Стеснителният Мастърс погледна слисаните и развеселени лица на техниците около него.
— Това щуро момиче още е влюбено в мен — каза той, макар че характерната му момчешка усмивка беше напрегната. Мастърс отпи глътка пепси и се опита да крачи безгрижно към подвижния си контролен бункер. — Ще се върне, тя още ме обича — чуха го те да си мърмори.